Стивън Кинг - Сблъсък

— Здрасти, Голям Джон. Какво, дошъл си на посещение на работническата класа?

Мъжете от бригадата мълчаливо наблюдаваха сцената. Поглеждаха последователно Ник, Винс и Бейкър, сетне погледите им се преместваха обратно, сякаш наблюдаваха някаква усложнена версия на тенис мач. Един от тях изплю струя сдъвкан тютюн в пресните стърготини и избърса брадичката си с опакото на ръката си.

Бейкър хвана Винс за загорялата от слънцето ръка с отпусната плът и го притегли към себе си.

— Хей, к’во става бе, Голям Джон?

Шерифът обърна глава, така че Ник да вижда устните му.

— Този ли беше?

Глухонемият уверено кимна и за по-сигурно посочи към младежа.

— К’ва е тая работа? — отново запита Винс. — Изобщо не познавам тоз’ глухар.

— Тогава отнякъде знаеш, че е глух? Хайде, Винс, отиваш в пандиза. И то моментално. Изпрати някого от колегите да ти донесе четката за зъби.

Младежът запротестира, но шерифът го заведе до комбито и го натика вътре. Винс продължи да протестира, докато пътуваха към града и когато го вкараха в ареста, за да се поусмири. Бейкър дори не си направи труда да му съобщи правата му. И каза на Ник:

— Проклетият тъпанар само ще се обърка още повече. Когато по пладне шерифът отново го посети, Винс бе прекалено гладен и прекалено изплашен, за да продължи да протестира. Той си издаде и майчиното мляко.

Час по-късно Майк Чилдрес също се озова в дранголника. Бейкър залови Били Уорнър в дома му точно когато младежът прибираше багажа си в стария крайслер, за да замине някъде — някъде много далеч, ако се съди по претъпканите кашони и по огромните куфари. Ама някой бе успял да предупреди Рей Бут. Той имаше достатъчно ум в главата и беше побързал да изчезне.

Шерифът покани Ник у дома си, за да го запознае със съпругата си и да вечерят заедно. Докато пътуваха с колата, глухонемият написа в бележника: „Адски съжалявам, че онзи е неин брат. Как се чувства съпругата ви?“

— Държи се — отвърна Бейкър, лицето и тялото му сякаш се сковаха. — Предполагам, че си е поплакала заради него, но и преди знаеше какво представлява братчето й. При това съзнава, че човек не избира роднините си.

Джейн Бейкър беше дребна, хубавичка жена; действително си личеше, че доста е плакала. Когато погледна хлътналите й очи, Ник се почувства неловко. Но тя топло стисна ръката му и каза:

— Приятно ми е да се запозная с теб, Ник. Освен това искрено съжалявам за нанесения ти побой. Чувствам се отговорна, след като и брат ми е участвал.

Глухонемият поклати глава и неловко се размърда.

— Предложих му работа — обади се шерифът. — Участъкът е заприличал на бунище, откакто Брадли се премести в Литъл Рок. Нашият нов приятел ще пребоядиса и ще почисти. И без това се налага известно време да остане тук — за… нали знаеш.

— Да, за процеса — довърши Джейн.

Настъпи мъртвешка тишина, дори Ник я усети и му се стори потискаща.

Сетне Джейн престорено безгрижно заяви:

— Надявам се, че обичаш шунка, Ник. Имаме и варена царевица, както и цяла купа салата от зеле. Никога не мога да я докарам на вкус като онази, приготовлявана от майка ми. Всъщност така твърди благоверният ми.

Ник се потърка по корема и се усмихна.

По време на десерта (пай с ягоди, от който глухонемият си взе две парчета, тъй като през последните няколко седмици беше гладувал), Джейн Бейкър се обърна към съпруга си:

— Кашляш още по-лошо… преуморяваш се, Джон Бейкър. А тази вечер яде колкото едно пиле.

Едрият мъж виновно се втренчи в чинията си, сетне сви рамене и опипа двойната си брадичка:

— Е, от време на време мога да пропусна по някое ядене. — Докато ги наблюдаваше, Ник се питаше какво ли правят в леглото тези двама души с толкова несъвместими размери. Усмихна се вътрешно и си каза, че положително нямат проблеми. Изглеждаха щастливи, че са заедно. Освен това сексуалният им живот не беше негова работа.

— При това си зачервен. Тресе ли те? Бейкър вдигна рамене.

— Ти,.. Е, може би мъничко.

— В такъв случай ти забранявам повече да излизаш и никакви възражения.

— Миличка, а затворниците? Дори да не е необходимо да ги пазя, трябва да се погрижа да получат храна и вода.

— Ник ще го свърши вместо теб — нареди дребничката жена, — а ти веднага в леглото. И хич не ми приказвай, че страдаш от безсъние — това няма да ти помогне.

— Не мога да изпратя Ник — поколеба се Бейкър. — Той е глухоням, при това не е мой заместник.

— Ами тогава направи го.

— Нямам право — не е жител на града.