Стивън Кинг - Сблъсък

Радиостанцията забибипка настойчиво.

„Запомни — каза си Старки, — преди да се стопят напълно, лагерите правят «банг, банг, банг».“

Приближи се до радиостанцията и натисна бутона — настойчивият сигнал заглъхна.

— Да, Лен.

— Били, получих спешно сьобщение от наша група, работеща в градчето Сайп Спрингс, Тексас. Намира се на около шестстотин километра от Арнет. Настояват да разговарят с тебе — било спешно.

— За какво става дума, Лен? — спокойно попита Старки. През последните десет часа беше изгълтал над шестнайсет сини хапчета и, общо взето, се чувстваше добре. Не усещаше признаци на „стопени лагери“ в главата си.

— Пресата.

— Боже мой! — равнодушно изрече Старки. — Свържи ме. Последва силно пропукване, някой говореше неразбрано.

— Почакай за момент — обади се Лен. Атмосферните смущения постепенно изчезнаха.

— … Лайън, група Лайън, чувате ли ме, Синя база. Чувате ли ме? Едно… две… три… четири… тук група Лайън…

— Чувам те, Лайън. Тук Синя база Едно.

— Вирусът е под кодовото название „Саксия“ в справочника — изрече далечният глас. — Повтарям — „саксия“.

— По дяволите, чувам те добре — избухна Старки. — Какво е положението при вас?

Невидимият събеседник от Сайп Спрингс говори без прекъсване почти пет минути. Старки си помисли, че всъщност не се е случило нищо особено, тъй като още преди два дни компютърът го беше осведомил, че съществува 88% възможност подобна ситуация (под една или друга форма) да възникне до края на юни. Подробностите нямаха значение. Щом видиш нещо с два крачола и гайки за колан, значи са панталони, независимо от цвета.

Някакъв лекар от Сайп Спрингс беше заподозрял истината, а двама репортери от хюстънския ежедневник свързали случилото се в градчето със събитията в Арнет, Верона, Комърс Сити и в Полистън, щата Канзас. В тези градове заразата взела толкова застрашителни размери, че се наложило изпращане на войска за пълната им изолация. Компютърът изреди още двайсет и пет града в десет щата, където започваха да се проявяват последствията от катастрофата на проект „Синева“.

Ситуацията в Сайп Спрингс не притесняваше Старки, тъй като епидемията се бе разпространила и другаде. Навярно жителите на Арнет бяха пропуснали шанса си да се прочуят. По-важно бе, че най-сетне вестта за случилото се ще престане да бъде служебна тайна и ще бъде отпечатана не само върху жълтеникави прозрачни листчета, а и във вестниците. Това бе неизбежно, ако Старки не предприемеше известни мерки. Той все още се колебаеше дали да го стори. Но когато невидимият глас престана да говори, Старки осъзна, че все пак е взел решение. Всъщност може би го бе взел още преди двайсет години.

В момента трябваше да прецени кое е най-важно. Разрастващата се епидемия не го безпокоеше особено много, както и фактът, че с базата в Атланта е свършено и че ще се наложи да прехвърлят проекта в Стовингтън, щата Върмонт, където не разполагаха с толкова добра материална база. Едва ли имаше значение и това, че заразата се разпространяваше светкавично под невинното прикритие на обикновена простуда.

— Важното е…

— Повтори, Синя база Едно — нетърпеливо произнесе гласът. — Не те чуваме.

Важното бе, че се е случило непоправимото. Старки си спомни далечната нощ преди двайсет и две години, през 1968. Играеше покер в офицерския клуб в Сан Диего, когато дочу новината за случилото се в Мей Лай Четири. Партньори му бяха четирима мъже, двама от които сега бяха в главнокомандването на армията.

Покерът беше напълно забравен, когато играчите разгорещено заспориха как случилото ще се отрази на армията — не само на един неин клон, но на цялата армия — раздухвано от пресата, обхваната от манията за лов на вещици. Един от събеседниците, който сега имаше право да се свързва директно с подлеца (от 20.1.1989 играещ ролята на президент на САЩ), грижливо остави картите си върху масата и заяви: „Господа, случи се нещастие. И когато се случи неприятен инцидент в който и да е клон от армията на САЩ, ние не се интересуваме от корените му, а от клоните, които можем да окастрим. За нас армията е като майка и баща. И ако научите, че майка ви е била изнасилена или баща ви пребит и ограбен, преди да повикате полицията, вие прикривате голотата им. Защото ги обичате.“

Никога преди или след това Старки не бе чувал подобна реч.

Сега той отключи най-долното чекмедже на бюрото си и измъкна тънка синя папка, запечатана с червени лепенки и с надпис: „В случай на разкъсване на лепенките незабавно уведоми всички служби по охраната.“