Стивън Кинг - Сблъсък

— Струва ми се доста гадно, след като той ни „светна“ за стоката.

— Целият живот е гаден, приятелю.

— Така си е — въздъхна Лойд и двамата тръгнаха към Джордж.

— М-м-м — измуча завързаният и лудешки замята глава. — М-м-м! М-м-м!

— Прав си — успокои го Поук. — Лош късмет, нали? Честна дума, Джордж, адски съжалявам. Нямам нищо против теб, запомни го. Дръж го за косата, Лойд.

Обаче това се оказа почти невъзможно. Гигантът извиваше врата си като обезумял. Седеше в ъгъла, удряше главата си в тухлената стена и очевидно дори не чувстваше болка.

— Дръж го — делово повтори Поук и откъсна от ролката още едно парче лейкопласт.

Най-сетне Лойд успя да хване пленника за косата и да го задържи, докато приятелят му прилежно залепи лейкопласта върху ноздрите на Джордж, блокирайки дихателните му пътища. Завързаният напълно обезумя. Строполи се на пода. претърколи се по корем, сетне се замята, издавайки приглушени звуци. Агонията му продължи цели пет минути. Гърчеше се, дращеше и се мяташе, лицето му почервеня като тухлената стена. Накрая повдигна двата си крака на двайсетина сантиметра и ги стовари върху пода. Това напомни на Лойд епизод от анимационните филми за зайчето Бъгс и той се изхили, почувствал се поразведрен. Но в този момент гледката не беше от най-приятните. Поук приклекна до гиганта и провери пулса му.

— Е?

— Работи само часовникът му, приятелю. Като казах часовник… — Поук повдигна месестата ръка на Джордж. — Пфу… „Таймекс“! Мислех си, че може да е „Касио“ или нещо подобно. — Той пусна ръката на мъртвеца.

Ключовете за колата на Джордж бяха в джоба на панталоните му. Докато претърсваха стаите на горния етаж, двамата приятели откриха буркан от фастъчено масло, наполовина пълен с монети от десет цента, и го взеха. Съдържанието му възлизаше на двайсет долара и шейсет цента.

Колата на Джордж се оказа астматичен стар мустанг със скапани амортисьори и гуми, изтъркани като галоши. Поук и Лойд напуснаха Вегас по шосе 93, потеглиха на югоизток и влязоха в Аризона. На следващия ден по обяд вече бяха заобиколили Финикс, движейки се по черни пътища. В около девет вечерта спряха пред малък универсален магазин, намиращ се на три километра след Шелдън, и очистиха собственика — старчок със зле прилягащи зъбни протези. Задигнаха шейсет и три долара и камиона на дъртака.

Ала тази сутрин спукаха и двете гуми едновременно. Въпреки че близо половин час двамата приятели претърсваха шосето за гвоздеи или кабърчета, дръпвайки от цигара с марихуана, не успяха да открият нищо. Накрая Поук заяви, че сигурно е гадно съвпадение. Лойд добави, че бил чувал и за по-шантави неща. Тогава сякаш в отговор на молитвите им се появи белият континентъл. Двамата приятели не подозираха, че рано сутринта са преминали от Аризона в Ню Мексико и вече са лесна плячка за ЦРУ.

Шофьорът на континентъла спря до тях, свали стъклото и извика:

— Имате ли нужда от помощ?

— Абсолютно — заяви Поук, грабна магнума и простреля непознатия право в челото. Бедният човечец навярно дори не разбра какво се е случило.

— Защо не завиеш? — попита Лойд и посочи към кръстопътя пред тях. Чувстваше се приятно замаян от марихуаната.

— Както кажеш — отвърна Поук, отпусна педала за газта и намали скоростта. Зави вляво, десните гуми почти се отлепиха от земята и пред колата се занавива като черна лента шосе 78, водещо на запад. И така, без да подозират, че са напуснали Аризона, „убийците, вилнели в три щата“, както ги наричаха във вестниците, отново влязоха в същия щат.

Около час по-късно вдясно от шосето се мярна табела с надпис: „Бърак — 10 км.“

— Бараки ли? — замаяно изрече Лойд.

— Град Бърак, глупчо — смъмри го Поук и започна да върти кормилото наляво-надясно. Колата грациозно затанцува по шосето. — Дий! Дий!

— Хайде, спри. Гладен съм като вълк.

— Кога ли пък не си!

— Майната ти! Щом се друсам, получавам страшен апетит.

— Що не ми изядеш оная работа, а? Дий! Дий!

— Без майтап, Поук. Хайде да спрем.

— Добре де. И без това трябва да се сдобием с мангизи. Смятам, че засега сме заблудили преследвачите. Значи взимаме парите и духваме на север. Тая скапана пустиня започва да ми лази по нервите.

— Съгласен — отвърна Лойд. Може би поради въздействието на наркотика той внезапно изпита лошо предчувствие, по-силно дори от онова, което бе усетил на магистралата. Приятелят му имаше право. Най-добре да спрат в този Бърак и да повторят стореното в Шелдън. Ще си осигурят пари и няколко карти на щата, ще зарежат шибания континентъл и ще си намерят превозно средство, дето няма толкова да се набива в очите, а после ще се измъкнат от скапаната Аризона по второстепенните шосета.