Стивън Кинг - Сблъсък

— Правичката да си кажа, изведнъж ме хванаха нервите, чувствам се като муха в буркан — обади се Поук.

— Знам какво ти е, шубе такова — дълбокомислено произнесе Лойд. Незнайно защо думите му им се сториха безкрайно забавни и двамата избухнаха в смях.

Префучаха през Бърак и на излизане от града видяха постройка — съчетание между кафене, супермаркет и бензиностанция. На паркинга забелязаха стар форд-комби и прашен олдсмобил с ремарке за превозване на коне. Когато Поук спря континентъла до ремаркето, конят впери очи в тях.

— Точно това ни трябва — заяви Лойд

Приятелят му кимна. Взе магнума от задната седалка, провери дали е зареден, сетне рече:

— Готов ли си?

— Аха — отвърна Лойд и грабна автомата.

Двамата прекосиха напечения от слънцето паркинг, без да подозират, че от четири дни полицаите са установили самоличността им. Приятелите бяха оставили отпечатъци из цялата къща на Великолепния Джордж, както и в магазина на стареца с изкуствените челюсти. Задигнатият от тях пикап бе открит на петнайсетина метра от телата на пътниците в континентъла — логично беше да се предположи, че хората, очистили Великолепния Джордж и собственика на магазина, са убили и тези тримата. Ако бяха слушали радиото, вместо касетофона, приятелите щяха да научат, че полицията на Ню Мексико и на Аризона организира най-голямото преследване от четирийсет години насам — и всичко това заради двама тъпанари, които дори не проумяваха какво са сторили, че да предизвикат подобна паника.

Бензиностанцията беше на самообслужване, собственикът трябваше само да включи помпата. Поук и Лойд изкачиха ниските стъпала и влязоха в супермаркета. От двете страни на пътеката към щанда се издигаха полици, отрупани с консерви. Някакъв мъж в каубойско облекло плащаше на щанда за пакет цигари и шест пури. Застанала на централната пътека, жена с щръкнала черна коса се колебаеше между два вида сос за спагети. Помещението вонеше на лакрица, на пот, на тютюн и на старост. Собственикът беше луничав мъж със сива риза и рекламна шапка на „Шел“. Когато вратата се тресна, той вдигна поглед и очите му се разшириха от ужас.

Лойд подпря автомата на рамото си, насочи го към тавана и стреля. Двете голи круши се пръснаха като бомби. Човекът в каубойските дрехи понечи да се обърне.

— Не мърдайте и никой няма да пострада — извика Лойд, а приятелят му моментално го опроверга, като застреля жената, оглеждаща бутилките. Тя политна към рафта.

— Ама че си дивак, Поук — изрева Лойд. — Не трябваше да…

— Очистих я, приятелю — извика другият. — Никога повече няма да гледа телевизия. Хоп! Хоп!

Човекът в каубойските дрехи почти се бе обърнал; държеше цигарите и пурите в лявата си ръка. Тъмните му очила проблясваха под слабата светлина, идваща от витрината и от вратата. На колана му висеше 45-калибров револвер и той бавно го измъкна от кобура, докато Лойд и Поук се взираха в мъртвата жена. Прицели се, стреля и внезапно лявата част от главата на Поук изчезна сред фонтан от кръв, плът и избити зъби.

— Застреля ме! — изпищя Поук, изпусна магнума и политна назад, размахвайки ръце. По пода се посипаха пакети с чипс и солети. — Застреля ме, Лойд! Пази се! Застреля ме!

Тялото му се стовари върху вратата. Тя се отвори и Поук се просна на верандата, като откъсна една от ръждясалите панти.

Смаян от случилото се, Лойд машинално стреля — действието му беше повече рефлективно, отколкото за самоотбрана. Грохотът на автомата изпълни помещението. Разхвърчаха се консерви, от счупените буркани се посипаха маслини и различни туршии. Стъклото на охладителя се разби със звън, бутилки с пепси, кола и оранжада заизбухваха като мишени на стрелбище. Потече пяна. Нападателят хладнокръвно стреля отново. Лойд по-скоро почувства, отколкото чу как куршумът мина на косъм от главата му. Вдигна оръжието си и изстреля дълги откоси от единия до другия край на магазина. Човекът с шапка на „Шел“ изчезна зад щанда така внезапно, сякаш под краката му ненадейно бе зинала яма. Автоматът за дъвки се разби на парчета и разноцветни топчета се затъркаляха във всички посоки. Стъклениците върху щанда експлодираха — в едната имаше мариновани яйца, в другата — осолени свински крачета. Остра миризма на оцет изпълни магазина.

Три куршума попаднаха в гърдите на човека с каубойските дрехи, рукна фонтан кръв и опръска краката на плаката с образа на Спъдс Макензи, залепен на стената. Непознатият се строполи на пода; в едната си ръка все още стискаше револвера, а в другата — кашончето с цигари. Полудял от страх, Лойд продължи да стреля. Автоматът започваше да загрява в ръцете му. Някакъв кашон с празни бутилки от сода се преобърна сред звън от счупено стъкло. Един куршум се заби в пищното бедро на момичето на календара, облечено в прилепнали къси панталони. Полица, отрупана с джобни романи без корици, рухна на земята. Сетне патроните свършиха, в магазина се възцари тишина, сякаш по-оглушителна от изстрелите. Миризмата на барут бе противна.