Стивън Кинг - Сблъсък

Дик Елис, ветеринарят, се приближи срамежливо до майка Абигейл и я попита дали някой в района е отглеждал прасета.

— Ами Стонърови открай време се занимават с това — отвърна му тя. Седеше на верандата, люлееше се на стола, подрънкваше на китарата и наблюдаваше как Джина си играе на земята, изпънала счупения си крак.

— Мислиш ли, че може да са останали живи?

— Ще трябва да отидеш и да провериш. Може и да са. А може да са избягали и да са подивели. Май сред нас има един, на когото са му се присънили свински пържоли снощи? — каза Аби с игриво пламъче в очите.

— Май е така.

— Ти колил ли си някога прасе?

— Не. Чистил съм ги от паразити — отвърна Дик с широка усмивка, — но не ми се е случвало да ги коля. Може да се каже, че бях против насилието.

— Мислиш ли, че ще изтърпите с Ралф една жена да ви покомандва?

— Може.

Двадесет минути по-късно тримата тръгнаха. Абигейл седеше по средата в кабината на пикапа, поставила бастуна между коленете си, сякаш бе царски жезъл. Във фермата на Стонър намериха две прасета в задния двор. Бяха съвсем здрави и охранени. Явно, когато храната беше свършила, бяха изяли по-слабите си и нещастни събратя.

Ралф окачи една кука в плевнята на Рег Стонър. Следвайки напътствията на Абигейл, Дик най-сетне успя да хване и върже здраво с въже задния крак на едно от прасетата. То се мяташе бясно и квичеше, но все пак смогнаха да го завлекат до плевнята и да го закачат с главата надолу на куката.

Ралф намери в къщата дълъг двадесет сантиметра касапски нож. „Това не е никакъв нож, ами си е направо байонет“ — помисли си Аби.

— Вижте, не знам дали ще мога да го направя — каза той.

— Ами тогава дайте на мене — отсече старицата и протегна ръка. Ралф погледна колебливо към Дик. Ветеринарят вдигна рамене. Ралф подаде й ножа.

— Господи, благодарим Ти за този дар, който ще получим благодарение на Твоята щедрост. Благослови тази свиня, която ще ни нахрани, амин. Отдръпнете се, момчета, да не ви опръска кръвта.

Тя преряза гърлото на прасето с един замах. Някои неща човек никога не забравя, независимо на колко години е. Старицата отстъпи бързо назад и извика:

— Запалили ли сте огъня на двора? Сложили ли сте казана? Трябва ни гореща вода.

— Да, госпожо — отвърна Дик почтително, без да откъсва поглед от прасето.

— Намери ли четките? — обърна се Абигейл към другия мъж.

Ралф извади две големи четки с твърди, жълти косми.

— Тогава го занесете и го сложете във водата. След като поври повечко, ще го изчегъртате хубаво с четките и след това ще му свалите кожата така лесно, все едно белите банан,

И двамата пребледняха пред тази перспектива.

— Я по-бодро — смъмри ги Абигейл. — Не можете да го ядете с кожуха му, трябва първо да го съблечете.

Мъжете се спогледаха, преглътнаха шумно и се заловиха с прасето. Свършиха работата около три часа следобед, в четири вече се бяха прибрали с една кола месо в дома на старицата и за вечеря имаха пресни свински пържоли. Двамата мъже нямаха апетит, ала Абигейл изяде цели две. Услади й се най-вече хрупкавата сланинка, която сдъвка с изкуствените си зъби. Нищо не може да се сравни с прясното месо, което сам си си доставил.

Вече минаваше девет. Джина спеше и Том Кълън бе задрямал в люлеещия се стол на майка Абигейл. На запад беззвучно проблясваха мълнии. Останалите се бяха събрали в кухнята. Ник излезе да се поразходи. Абигейл знаеше добре какво го измъчва и му съчувстваше с цялата си душа.

— Ама наистина ли си на сто и осем? — попита Ралф, като си спомни нещо, което им бе казала сутринта, когато се отправиха на заколението.

— Почакай малко. Ще ти покажа нещо, господинчо — отвърна тя, отиде в спалнята, извади от чекмеджето на скрина си писмото от президента Рейгьн, поставено в рамка. Занесе го в кухнята и го сложи в скута на Ралф. — Прочети това, сине — каза му гордо.

Ралф зачете: „… По повод на Вашата стогодишнина… една от седемдесет и двамата доказани столетници в Съединените американски щати… петата по ред най-възрастна републиканка в Съединените американски щати… честито и най-сърдечни пожелания, президент Роналд Рейгьн, 14 януари 1982 година.“

— Мамка му ст… — подхвана Ралф, после се усети и се изчерви от смущение. — Извинете ме, госпожо.

— Колко неща сте видели само! — възкликна Оливия.

— Нищо не може да се сравни с това, което видях през последния месец. И с това, което очаквам да видя занапред.

Вратата се отвори и Ник влезе. Прекъснаха разговора си сякаш бе средство само да убият времето, докато чакаха появяването на глухонемия. Старицата видя по изражението на лицето му, че Ник е взел решение и предположи какво е то. Той й подаде един лист, на който бе писал, застанал прав до Том вън на терасата. Тя протегна ръка и от разстояние успя да прочете написаното: „Добре ще е да тръгнем утре за Боулдър.“