Стивън Кинг - Сблъсък

Майка Абигейл седна в леглото. Усети пронизваща болка във всички изпънати мускули и крехки кости от тялото си и възкликна:

— Свети Боже, проспала съм целия следобед и цялата нощ!

Значи наистина е била много уморена. Сега бе толкова схваната, че й отне почти десет минути, за да стане от леглото и да отиде до банята. После още десет, за да си обуе обувките. Всяко движение й причиняваше адска болка, но знаеше, че трябва да се движи, да ходи. Иначе щеше да се схване непоправимо.

Куцукайки, тя отиде до кокошарника и влезе. Трепна от непоносимата горещина, от миризмата на птици и разлагащо се месо. Водата се захранваше автоматично от артезианския кладенец на Ричардсън, но храната беше на привършване, а и горещината бе уморила много от кокошките. По-слабите бяха умрели от глад или по-силните ги бяха убили и сега лежаха на изцапания с храна и курешки под като малки, тъжни купчинки топящ се сняг.

Повечето от птиците се разбягаха, когато я чуха да идва, но тези, които бяха разклопани, останаха на местата си и само примигнаха бавно с глупав израз в очичките си. Много и най-различни болести ходеха по кокошките, затова и Абигейл се притесняваше, че може да са пипнали грипът, но тези й се сториха съвсем здрави. Бог ги бе опазил.

Взе три по-едри, накара ги да сврат глави под крилата си и те моментално заспаха. Напъха ги в един чувал, но тялото й бе толкова схванато, че не успя да вдигне чувала, затова се наложи да го влачи по пода.

Другите кокошки следяха от високо всяко нейно действие и когато тя излезе, подновиха свирепото си кудкудякаме в спора за малкото останала храна.

Беше близо девет часът сутринта. Тя седна на дъбовата пейка, скована в двора пред къщата. Все още смяташе, че е най-добре да се придържа към първоначалния си план и да се прибере у дома по хладина вечерта. И без това беше пропиляла един ден, а хората скоро щяха да пристигнат. Можеше да го използва, за да заколи кокошките и да си почине.

Тялото й вече не бе така сковано и под лъжичката си почувства едно непознато, но доста приятно стържене. Едва след време осъзна, че… всъщност изпитва глад! Тази сутрин бе гладна, слава Богу. А от колко бреме се хранеше само по навик, насила? Точно като огняр в парния локомотив, който непрестанно захранва пещта с въглища. Но след като откъсне главите на трите кокошки, ще види какво е останало в килера на Ади, мир на праха й, и с наслада ще си похапне. „Видя ли — каза си. — Бог знае кое е най-добре. Блажени са вярващите, блажени са вярващите, Абигейл.“

Пъшкайки и пухтейки, тя завлече чувала до дръвника, който се намираше между плевнята и дървената барака. В бараката намери секирата на Били Ричардсън, окачена на няколко пирона заедно с една гумена ръкавица. Взе ги и излезе навън.

— Боже, даде ми сила да дойда дотук и вярвам ще ми дадеш сила и да се върна — вдигна поглед старицата към безоблачното, лятно небе, застанала до чувала с прашните си жълти обувки. — Твоят пророк Исай казва, че ако един мъж или жена вярват в Господа Бог, то той или тя ще се изкачват все по-нагоре, като понесени на орлови крила. Нищо не знам за орлите, Господи, освен че са доста грозни птици, които виждат много надалече, но в торбата тук имам три кокошки и ми се иска да им отрежа главите, а не ръката си. Да бъде волята Ти. Амин.

Отвори чувала и надникна вътре. Една от кокошките все още спеше, свила глава под крилото си. Другите две седяха притиснати една до друга и не помръдваха. В чувала беше тъмно и за кокошките бе все едно нощ. Няма по-глупаво същество от разклопана кокошка, освен ако не е демократ от Ню Йорк.

Абигейл измъкна една от чувала и я положи върху дънера, преди пернатата й пленница да е разбрала какво й се готви. Замахна със секирата с все сила и потрепери леко, както ставаше винаги, щом острието с тъп звук се забиеше в дървото. Обезглавената кокошка затича из двора на Ричардсън, пърхайки с крила и пръскайки кръв. След малко обаче разбра, че е мъртва, и благоприлично легна в пръстта. Разклопани кокошки и нюйоркски демократи, Боже мой, Боже мой!

Когато свърши работата, се оказа, че всичките й притеснения, че може да се нарани или пореже, са били напразни. Бог бе чул молитвата й. Три хубави кокошки. Сега й оставаше само да се добере до къщи с тях.

Прибра птиците обратно в чувала и закачи секирата на Били Ричардсън на мястото й. После влезе в къщата, за да си потърси нещо за ядене.

В ранните часове на следобеда подремна и в съня й се явиха хората, които очакваше. Те бяха вече доста близо, на юг от Йорк и пътуваха със стар пикап. Бяха шестима. Сред тях имаше едно глухонямо момче, което въпреки това бе със силен дух. Беше един от тези, с които трябваше специално да разговаря.