Стивън Кинг - Сблъсък

— Ще ли ти се да подрънкаш на моята стара кутия? — попита старицата и Джо нетърпеливо взе китарата от костеливите й ръце. Засвири мелодията, която бе звучала в полето, но много по-добре и по-бързо от старицата.

— Бог да те поживи, хубаво свириш. Аз съм много стара, Пръстите ми не се движат толкова бързо. От ревматизма е. Но през 1902 свирих на годишното тържество на земеделското сдружение. Аз бях първата негърка, която свири там.

Надин я попита за името й. Сетне си каза, че тук времето сякаш е спряло. Слънцето бе застинало в едно положение — точно час преди залез, и сянката от гумата, която Джо бе залюлял, щеше вечно да се движи напред-назад по обраслата с плевели земя. На Лари му се искаше да остане тук завинаги заедно със семейството си. Това беше хубаво място. Човекът без лице не можеше да го хване тук, нито него, нито Джо и Надин.

— Наричат ме майка Абигейл. Май съм най-старата жена в Източна Небраска, обаче още мога сама да си опека бисквитите. Идвате точно навреме. Трябва да тръгнем, преди той да ни надуши.

Облак закри слънцето. Гумата продължаваше да се люлее. Джо престана да свири, като рязко дръпна струните, и Лари усети как мравки полазиха по гърба му. Старата жена сякаш не забеляза нищо.

— Преди кой да ни е надушил? — попита Надин.

На Лари му се искаше да извика, да й нареди да не задава опасни въпроси, които могат да им навредят.

— Зловещият човек. Слугата на дявола. От него ни разделят Скалистите планини, слава Богу, но те няма да го спрат. Затова трябва да се сплотим. Да отидем в Колорадо. Бог ми се яви в един сън и ми показа точно мястото. Но трябва да тръгнем скоро, колкото се може по-скоро. Затова елате при мен. И други са тръгнали за насам.

— Не — студено заяви Надин. — Отиваме във Върмонт и толкоз. Само до Върмонт. Дотам не е далече.

— Твоят път ще е много по-дълъг от нашия, ако не се противопоставиш на властта му — отвърна старата жена, като я гледаше с голяма тъга. — Чуй ме, мъжът до тебе е добър човек. Той иска да постигне нещо в живота си. Защо вместо само да го използваш, не му станеш вярна жена?

— Не! Ние отиваме във Върмонт! Във ВЪРМОНТ!

Погледът на старата жена бе изпълнен със съжаление.

— Ще отидеш право в ада, ако не внимаваш, дъще на Ева. И когато се озовеш там, ще разбереш, че в ада е студено.

В този миг сънят се прекъсна, разпадна се на малки частици като счупено огледало и мракът погълна Лари изцяло. Нещо го дебнеше в тъмнината. Нещо студено и безпощадно и скоро той щеше да види оголените му в усмивка зъби.

Ала преди да го зърне, се събуди. Още половин час оставаше до изгрев и земята бе обгърната в плътна бяла мъгла, която щеше да се разсее с първите слънчеви лъчи. Сред мъглата различи магазина за мотоциклети, наподобяващ нос на кораб, сякаш изграден от застинала лава, не от дърво.

Някой лежеше до него. Не беше Надин, а Джо. Налапало палеца си, момчето трепереше, сякаш също сънуваше кошмар. Лари се запита дали сънищата на Джо се различават от неговите. Остана да лежи така още час и да се взира в мъглата, докато и другите се събудиха.

Когато привършиха със закуската, мъглата вече се беше разсеяла достатъчно, за да тръгнат на път. Събраха си багажа и го натовариха на мотоциклетите. Джо нямаше нищо против да се качи при Лари, както бе казала Надин. Дори го направи, без някой да го моли или подканя.

— Бавно — повтори младият мъж за четвърти път. — Няма да бързаме, че да не стане някоя беля.

— Добре. Наистина се вълнувам. Сякаш тръгваме на кръстоносен поход!

Тя му се усмихна, ала Лари не можа да й отвърне със същото. Рита Блекмор му бе казала нещо подобно, когато напуснаха Ню Йорк. И само след два дни бе мъртва.

Спряха за обяд в Ипсъм. Ядоха пържено свинско от консерва и пиха портокалов сок под дървото, където Лари бе заспал и Джо се бе приближил до него с нож в ръка. Младият мъж с облекчение установи, че пътуването им не е чак толкова ужасно, както бе очаквал. Напредваха доста бързо дори и през населените места, където се придвижваха главно по тротоарите. Надин беше изключително внимателна на завоите, където нямаше видимост, и не вдигаше повече от седемдесетте километра в час, които той беше определил. Лари изчисли, че ако времето се задържи хубаво, ще пристигнат в Стовингтън на деветнадесети.

Западно от Конкорд спряха да вечерят. Надин каза, че ще спечелят време, ако тръгнат директно по шосе № 1–89, вместо по посоченото от Лодър и Голдсмит.

— По него ще има повече задръствания — възрази не съвсем уверено Лари.