Стивън Кинг - Сблъсък

Докато Надин приготвяше студена вечеря, той разглеждаше магазина. Намери голяма метална кофа за боклук. На нея бе подпрян железен лост, а отгоре й бе оставен гумен маркуч.

„Пак те спипах, Харолд! Погледнете насам, сержант Бригс. Нашият човек е прелял малко бензин от резервоара, учудва ме само това, че не е взел маркуча със себе си.“

„Може да е отрязал парче и това е останалото от него, инспектор Ъндърууд. Моля да ме извините, но това тук все пак е кофа за боклук.“

„По дяволите, сержант, прав сте. Ще ви предложа за повишение.“

Лари взе лоста и маркуча и отиде до металния капак.

— Джо, можеш ли да ми помогнеш?

Джо, който ядеше бисквити, намазани със сирене, вдигна към него поглед, изпълнен с недоверие.

— Хайде, иди. Всичко ще бъде наред — промълви Надин. Момчето стана и затътри крака към Лари.

Лари подпъхна лоста под капака.

— Натискай силно.

За миг му се стори, че момчето не го е разбрало или че не иска да му помогне. После то хвана края на лоста и натисна с все сила. Ръцете му бяха слаби, но под кожата изпъкнаха мускули, каквито имаха работниците от бедни семейства. Капакът помръдна, но не достатъчно, за да може Да пъхне вътре маркуча.

— Натисни още малко.

Дръпнатите очи с полудив израз го изгледаха хладно за момент, после момчето се отпусна с цялата си тежест върху лоста.

Капакът се повдигна достатъчно и Лари успя да промуши пръсти през пролуката. Докато търсеше по-добра опорна точка, му дойде наум, че ако момчето наистина не го харесва, сега е моментът да прояви чувствата си. Достатъчно беше да стъпи отново на земята и да отпусне лоста. Тогава капакът щеше да се стовари с трясък и Лари да загуби пръстите и на двете си ръце с изключение на палците. Видя, че и Надин си бе помислила същото. Беше се обърнала към тях и ги наблюдаваше внимателно, а позата й издаваше напрежение. Тъмните й очи се местеха от единия към другия. Джо гледаше Лари. Морскосините му очи бяха непроницаеми. Лари още не бе намерил опорна точка.

— Имаш ли нужда от помощ? — попита Надин, а гласът й, който обикновено звучеше спокойно, сега бе доста писклив.

Потта се стичаше в окото му и той премигна. Капакът все още не помръдваше. Усети силната миризма на бензин.

— Мисля, че ще се справим двамата — отвърна той, поглеждайки Надин право в очите.

Само секунда по-късно напипа прореза от долната страна на капака. Пъхна ръце, напъна рамене, капакът се отвори докрай и с тъп удар падна на асфалта. Лари чу как Надин въздъхна с облекчение. Лостът издрънча на земята. Младият мъж изтри потта от челото си, погледна момчето и промълви:

— Добра работа свърши, Джо. Ако беше изпуснал капака, щях през остатъка от живота си да си закопчавам дюкяна със зъби. Благодаря ти.

Не очакваше реакция (освен някой нечленоразделен вик, когато Джо се върнеше пак да разглежда моторите). Ала момчето го изненада, като произнесе с дрезгав глас:

— Няма защо.

Лари стрелна с поглед Надин. Срещна очите й, после тя отмести поглед към Джо. Беше изненадана и доволна, макар изражението й да издаваше, че бе очаквала това да се случи. Лари беше виждал това изражение и преди, но не можеше да си спомни точно кога.

— Джо, ти ли каза „няма защо“?

— Няма защо. Няма защо — заклати енергично глава момчето.

Усмихната, Надин протегна към него ръце.

— Това е чудесно, Джо. Наистина чудесно.

Джо припна към нея и й разреши да го прегърне за момент. После се освободи от прегръдката й и отново започна да разглежда моторите, като си мърмореше под нос и се кискаше.

— Значи може да говори — отбеляза Лари.

— Знаех, че не е ням. Хубавото е, че ще може да се оправи. Явно е имал нужда и от двама ни. От двете половини. Той… о, не знам.

Лари видя, че тя се беше изчервила, и си помисли, че знае добре причината. Захвана се да пъха маркуча в дупката в цимента и изведнъж осъзна, че това, което правеше, можеше да се изтълкува като символична, макар и просташка аналогия с половия акт. Рязко вдигна очи към нея. Тя бързо се извърна, но не преди той да забележи, че го бе наблюдавала изключително внимателно и че по бузите й бе избила руменина.

Сковаващият страх отново се надигаше в него и той извика:

— За Бога, Надин, внимавай!

Вниманието й бе изцяло ангажирано от ръчката за газта, изобщо не виждаше накъде кара и макар да се движеше едва с десет километра в час, моторът вървеше право към един бор.

Тя вдигна поглед, извика изненадано, зави, но прекалено рязко и падна. Хондата спря.