Стивън Кинг - Сблъсък

Той легна малко настрана от тях, но не можа да заспи. Затова стана, прекоси шосето и се отправи през високата до коленете му трева към плевнята, където беше надписът. Хиляди скакалци се разскачаха, за да му сторят път, и Лари си помисли: „Аз съм техният супергрип, аз съм техният зловещ човек.“

В близост до широката двойна врата на плевнята забеляза две празни кутии от пепси-кола и коричка от сандвич. При нормални обстоятелства чайките щяха да са видели сметката на коричката, но явно времената се бяха променили и сега те разполагаха с къде по-пикантна храна. Лари подритна едната кутия и остатъка от сандвича.

„Занесете ги веднага в лабораторията за изследване, лейтенант Бригс. Мисля, че нашият убиец най-сетне е допуснал фаталната грешка.“

„Веднага, инспектор Ъндърууд. Денят, в който Скотланд Ярд реши да ви прати тук, е най-щастливият за нашия отряд.“

„Моля ви, моля ви, сержант. Това е просто част от работата ми.“

Лари влезе в плевнята, където бе тъмно и горещо Прелитаха лястовици. Ухаеше на сено. Нямаше никакви животни. Собственикът вероятно бе предпочел да ги пусне на свобода, отколкото да ги остави вързани и да ги обрече на гладна смърт.

„Отбележете си този факт за съдебния лекар, сержант.“

„Непременно, инспектор Ъндърууд.“

Лари сведе поглед към пода и забеляза някаква хартийка. Вдигна я. Беше от шоколадово блокче „Пейдей“. Човекът, изписал посланието на покрива, може и да е притежавал смелост, но не и изискан вкус. Трябва да си слънчасал, за да ти хареса тоя шоколад.

Стълбите към таванското помещение бяха обикновени дъски, заковани към една от носещите греди на плевнята. Целият лепкав от пот, без дори да е наясно защо е тук, Лари се заизкачва по тях. По средата на таванското помещение (движеше се бавно и предпазливо, оглеждайки се за плъхове) се намираше нормално стълбище, което извеждаше под покрива. Тези стълби бяха осеяни с капки бяла боя.

„Направихме още едно откритие, сержант.“

„Инспекторе, направо съм изумен. Вашата прозорливост и способността ви за дедуктивно мислене отстъпват единствено на външния ви вид и невероятния размер на вашия полов орган.“

„Моля ви, моля ви, сержант.“

Лари застана точно под покрива. Тук бе горещо като в пещ и той си помисли, че ако Харолд и Франсис бяха забравили кутията с боя, плевнята щеше да се е подпалила и изгоряла до основи още преди седмица. Стъклата бяха прашни и покрити с паяжини от времето, когато Джералд Форд е бил президент. Един от прозорците бе отворен и когато Лари се приближи до него, пред очите му се разкри приказна гледка, достигаща до хоризонта. Този прозорец гледаше на изток. Крайпътните парцели, които изглеждаха толкова грозни от земята, от тази височина загубваха мащабите си и заприличваха на обикновени купчини смет. От другата страна на шосето се простираше с цялото си великолепие океанът. Оттук се виждаше и северната страна на пристанището. Лари сякаш гледаше картина, рисувана с маслени бои в зелени и златни тонове, изобразяваща разгара на лятото в неподвижната омара на следобеда. Обонянието му долови миризмата на сол и морска вода. Като погледна към покрива, видя надписа на Харолд обърнат наопаки.

Само при мисълта, че някой е пълзял по този покрив на такова разстояние от земята, Лари усети как му се обръща стомахът. Сигурно е стъпил на ръба на улука, за да напише и името на момичето.

„Защо се е старал чак толкова, сержант? Мисля, че на този въпрос е необходимо да намерим отговор.“

„Щом казвате, инспектор Ъндърууд.“

Лари заслиза бавно и изключително внимателно по стълбите. Сега не му беше времето да си чупи крак. Когато слезе, някакъв надпис, издълбан в една от гредите, привлече вниманието му. Бе също бял и се открояваше ярко на фона на мрака в прашната плевня. Приближи се до гредата и прочете надписа. После прокара пръст по него, отчасти изненадан, отчасти развеселен, че някой човек си бе дал труда да го направи в деня, в който двамата с Рита се бяха отправили на север. Отново прокара нокът по буквите.

В сърце. Пронизано със стрела.

„Вярвам, сержант, че този приятел е бил влюбен.“

— Браво на тебе, Харолд — каза Лари и излезе от плевника.

Магазинът в Уелс беше само за мотоциклети „Хонда“. От начина, по който бяха подредени, Лари установи, че липсват два. Беше по-горд от второто си откритие — смачкана хартия до кошчето за боклук. Опаковка от шоколада „Пейдей“. Някой, най-вероятно съкрушеният от любов Харолд Лодър, бе доизял шоколада си, избирайки мотоциклетите, които най-много биха подхождали на него и възлюбената му. После бе смачкал опаковката и я бе хвърлил към кошчето, но не бе успял да го улучи.