Стивън Кинг - Сблъсък

Когато свърши, момчето с изненада погледна пръстите си, сякаш искаше по тях да разбере как може да възпроизведе същата музика, която бе изпълнил Лари, макар и без да постигне същата острота на звука.

Лари чу собствения си глас, сякаш идващ отдалеко:

— Не дърпаш достатъчно силно струните, това е всичко. Трябва да ти излязат мазоли на върха на пръстите. А също и да използваш мускулите на лявата ръка.

Джо бе насочил цялото си внимание към него, но той не беше сигурен дали момчето го разбира. Обърна се към Надин с въпроса:

— Знаеше ли, че може да свири?

— Не. Изненадана съм не по-малко от теб. Като че ли е неоткрит гений, нали?

Лари кимна. Момчето изсвири „Всичко е наред, мамче“, като възпроизведе и най-тънките нюанси в изпълнението на Лари. На моменти мелодията излизаше някак глухо, защото Джо спираше с пръсти вибрациите на струните.

— Дай да ти покажа как — каза Лари и протегна ръце към китарата. Джо веднага присви недоверчиво очи. Младият мъж си помисли, че момчето сигурно добре помни как бе запратил ножа му в океана. То се отдръпна назад, стискайки здраво китарата. — Добре. Твоя е. Когато пожелаеш да ти предам някой урок, само ми кажи.

Момчето извика доволно и побягна по плажа. Държеше китарата високо вдигната над главата си, като обект на жертвоприношение.

— Ще я счупи на парчета — обади се Лари.

— Съмнявам се — отвърна Надин.

Лари се събуди по някое време през нощта и се повдигна на лакът. Очертанията на тялото на Надин се губеха под три одеяла в близост до угасналия огън. Точно срещу него лежеше Джо. Той също се бе покрил с няколко завивки, но главата му беше открита. Беше налапал палеца си, краката му бяха свити към корема, а между тях беше стиснал здраво китарата. Изумен, Лари впи поглед в него. Бе му отнел ножа и сега Джо се бе привързал към китарата. Чудесно. Не можеш да наръгаш някого с китара, въпреки че с нея можеш да нанесеш удар. С тази мисъл отново заспа.

Когато се събуди на следващата сутрин, Джо седеше на един камък с китарата на скута си, потопил босите си крака във водата. Свиреше „Тъжната Сали Фресно“. Вече бе много по-добър. Надин се събуди след двадесетина минути и го дари със сияйна усмивка. Лари забеляза, че тя е наистина доста привлекателна жена, и в тази връзка в съзнанието му се появи стих от песен на Чък Бери: „Надин, скъпа, това ти ли си?“

— Дайте да видим какво имаме за закуска — обърна се той към двамата.

Отново запали огъня и тримата се скупчиха около него, за да прогонят нощния студ. Надин направи овесена каша със сухо мляко и пиха силен чай от метални канчета като бездомниците. Джо през цялото време държеше китарата на скута си. На два пъти Лари му се усмихна. Помисли си, че не може да не харесаш някой, който обича музиката.

Продължиха с велосипедите на юг по магистрала № 1. Джо караше точно по осевата линия и понякога ги изпреварваше с близо два километра. Веднъж го завариха да кара бавно по края на пътя и да яде боровинки, като ги подхвърляше високо нагоре и после ги улавяше с уста безпогрешно. Час след това го намериха, седнал до един паметник в чест на Войната за независимост, да свири „Джим Контето“.

Към единадесет часа наближиха някакво градче на име Огънкуит. Но пътят към него бе преграден от три големи, оранжеви боклукчийски камиона. Отзад на единия камион лежеше разложен и наяден от гарваните труп на човек. Изминалите десет горещи дни си бяха свършили работата. Там, където тялото не бе покрито, с дреха, се виждаха пълчища пъплещи червеи.

Надин извърна поглед и попита:

— Къде е Джо?

— Не знам. Сигурно някъде напред.

— Не бих искала да види това. Дали вече го е зърнал?

— Вероятно.

Докато пътуваха по магистрала № 1 от Уелс насам, на няколко пъти на Лари му направи впечатление, че няма почти никакви коли, а това бе главна пътна артерия. Едва ли бяха видели повече от две дузини. Сега разбра причината. Хората от градчето бяха завардили пътя, така че вероятно стотици, а може би и хиляди коли се намираха в другия му край. Лари прекрасно знаеше какво изпитва Надин. Добре щеше да бъде, ако можеха да спестят на момчето тази гледка.

— Но защо са блокирали пътя? Защо им е притрябвало да го правят?

— Сигурно са се опитали да затворят града си за чужди хора. Предполагам и в другия му край ще открием подобна барикада.

— Има ли и други трупове?

Лари остави колелото си и отиде да провери.

— Още три.

— Добре, няма да гледам към тях.