Стивън Кинг - Сблъсък

Трябва да се поставиш на нейно място, това му е цаката. Трябва да осъзнаеш, че тя е доста по-възрастна и че целият й живот е бил организиран по различен начин. Нормално е да й бъде по-трудно да привикне към свят, който е обърнат с главата надолу. Например хапчетата. Лари не беше въодушевен, когато разбра, че е помъкнала цялата си проклета аптечка. Държеше хапчетата в огромен буркан: кюалид, дарвон и още едни, които тя наричаше „моите малки освежители“. Малките „освежители“ бяха червеня на цвят. Изгълтваш три и малко текила и после цял ден подскачаш като ненормален. Тези неща не му харесваха, защото един път със стомна за вода, втори път със стомна за вода и накрая даваш мило и драго за дрога. Пък тя, стомната, по-голяма от Кинг Конг. А освен това, ако се замислиш, това бяха камъни в неговата градина. От какво е нервна? Защо да не може да заспива нощем? Лари изобщо нямаше подобни проблеми. Нима не се грижи за нея? Как не, то си личи от сто километра. Тръгна към палатката, но спря за миг. Може би е по-добре да я остави да се наспи. Може би е уморена до смърт. Но…

Погледна надолу към малкия Лари, а той беше на мнение, че не бива Рита да продължава да спи. Пеенето на химна го беше възбудило. Лари отметна платнището и пропълзя в палатката.

— Рита?

След свежия утринен въздух навън миризмата го блъсна право в носа, трябва да е спал непробудно, за да не я усети по-рано. Не беше много силна, защото палатката се проветряваше добре, но все пак беше осезаема — сладникавата миризма на повръщано.

— Рита?

Тревогата му нарасна при вида на неподвижното тяло в спалния чувал, от който стърчеше само кичур коса. Той пропълзя до нея — миризмата се усили и го накара да преглътне.

— Рита, добре ли си? Събуди се, Рита!

Никаква реакция.

Лари я преобърна и видя, че ципът на чувала е наполовина отворен, сякаш през нощта се е опитвала да се освободи, може би осъзнавайки какво става; борила се е със смъртта, а през това време той е спал спокойно до нея — самият господин Скалисти планини. Обърна я по гръб — от ръката й изпадна едно от нейните шишенца с хапчета, очите й бяха помътнели зад полупритворените клепачи, устата й беше пълна със зелена пяна от повръщано, от която явно се бе задушила. Стори му се, че се е взирал в мъртвото й лице цяла вечност.

В палатката ставаше все по-горещо, докато се напече като таванско, помещение в късен августовски следобед. Сетне рукна проливен дъжд. Главата на Лари сякаш се издуваше все повече. Цялата уста на Рита беше пълна с тая гадост. Не можеше да откъсне очи от нея. В съзнанието му като повредена грамофонна плоча се въртеше мисълта: „Колко време след като е умряла, съм спал до нея? Противно, приятелю. Прооо-тивно.“

Изведнъж се отърси от вцепенението и се запрепъва навън Когато се изтърколи от палатката, одра и двете си колена Повдигаше му се ужасно — опитваше се да преодолее гаденето не искаше да го прави, защото мразеше да повръща повече от всичко на света, но изведнъж в главата му проблесна мисълта: „Братче, та аз бях решил да я ЧУКАМ!“, и внезапно загуби контрол. Сетне се разрида и се отдалечи пълзешком от димящата каша; отново му прилоша от отвратителния вкус в устата и носа му.

Почти през цялата сутрин тя не му излезе от ума. Изпитваше облекчение, че е мъртва — дори огромно облекчение. Но не би го признал никому. Потвърждаваше се всичко, казано от майка му, от Уейн Стъки и от онази глупачка, дето имаше апартамент до Фордхамския университет. Лари Ъндърууд, който удостои Фордхам с височайшето си присъствие.

— Не съм свястно момче — гласно изрече той и след като го каза, се почувства по-добре.

Така беше по-лесно да си признае истината, а да казваш истината е най-важното нещо. Лари се бе договорил със себе си — в задната стая на подсъзнанието си, откъдето Силите Зад Кулисите дърпат конците — да се грижи за Рита. Може да не е свестен, но не е и убиец, само че онова, което стори в тунела, много приличаше на опит за предумишлено убийство. Тъй че беше решил да се грижи за нея, да не й крещи, независимо колко е бесен — например когато го смазваше в желязната си прегръдка в стил „Канзас Сити“, докато пътуваха с мотоциклета, да не се изнервя, независимо колко го дразни присъствието й или какви глупости върши понякога. Онази вечер бе сложила консервна кутия с грах в жаравата на огъня, без да отвори предварително капака, и в последния миг Лари успя да я издърпа с една пръчка, три секунди преди да експлодира като бомба и тенекиените парчета да се разхвърчат наоколо като снаряди, ослепявайки ги за цял живот. Но прочете ли й конско по въпроса? Не. Не го стори. Пошегува се и заговори за друго. По същия начин реагираше и на хапчетата. Смяташе, че това си е нейна работа. Може би е трябвало да обсъдиш тези неща с нея. Може би тя е искала да поговорите.