Стивън Кинг - Сблъсък

— Цялата тая глупост за „Високите Скалисти планини“ можете да си я запазите за Джон Денвър — присмя им се Лари тогава. — Като се върнете, целите ще бъдете изпохапани от комари, а задниците ви ще бъдат изприщени от отровния бръшлян, докато сте клечали из шубраците. Е, свирнете, ако случайно размислите и решите да останете на палатка във Вегас за пет дни.

Но може би беше сгрешил, че не бе отишъл с тях. Сега беше господар на себе си, никой не го притесняваше (освен Рита, но Лари смяташе, че може да я изтърпи), дишаше чист въздух, нощем спеше, без да се мята и да се преобръща — дълбоко като пън, сякаш някой го е ударил с чук по главата.

А тази сутрин в Бенинггън, щата Върмонт, когато трябваше да поемат на изток по магистрала № 9, тази сутрин се различаваше от останалите. Ей Богу, беше Четвърти юли, Денят на независимостта.

Лари седна в спалния чувал и погледна към Рита, но тя спеше дълбоко, виждаха се само очертанията на тялото й под ватираната материя и кичур коса. Е, тази сутрин ще я събуди както подобава.

Лари разкопча ципа и се измъкна навън гол-голеничък. За миг настръхна, но после усети, че всъщност е топло — може би вече имаше двайсет градуса. Предстоеше още един прекрасен ден. Лари изпълзя от палатката и се изправи.

Отстрани беше паркиран мотоциклетът им — черен „Харли Дейвидсън“, 1200 кубика, с никелирани части. Подобно на палатката и спалния чувал той също беше придобивка от Пасайк. Преди да се спрат на него, вече бяха сменили три коли — с две от тях не успяха да се промъкнат през задръстванията по магистралите, а третата заседна в калта край Нътли, когато Лари се опита да заобиколи два катастрофирали камиона. Единственото решение на проблема беше мотоциклетът. С него човек може лесно да заобиколи наблъсканите една в друга коли, като кара на първа скорост. Когато има сериозно задръстване, може просто да го бута по аварийното платно или дори по банкета, ако има такъв. На Рита идеята не й харесваше — возейки се отзад, тя се изнервяше ужасно и буквално през цялото време плътно се притискаше към него, но се съгласи, че това е единственото разрешение. Последното улично задръстване в историята на човечеството беше забележително. Още на 2-ри юли вечерта отново навлязоха в щата Ню Йорк и разпънаха палатката в покрайнините на Куоривил; на запад, обвити в мъгли, се издигаха загадъчните планини Катскил. На 3-ти следобед поеха в източна посока и на смрачаване вече бяха във Върмонт, след което се озоваха в Бенингтън.

Устроиха лагера си на една височина край града и сега, уринирайки гол до мотоциклета, Лари гледаше надолу и се възхищаваше на града, който приличаше на картичка с изглед от Нова Англия. Две спретнати бели църкви, чиито камбанарии сякаш пробождат синьото сутрешно небе, сива каменна постройка, по чиито стени пълзи бръшлян, старинна фабрика, няколко тухлени училищни сгради и много, много дървета в зелени летни премени. Единственото, което придаваше странен вид на изгледа, беше липсата на дим от комина на фабриката и паркираните под странен ъгъл коли (оттук изглеждаха като колички „Мачбокс“) по главната улица, която всъщност беше част от магистралата, по която се движеха Рита и Лари. Но в тази обляна от слънце тишина — беше тихо, освен дето от време на време се обаждаше по някоя птица — той би могъл да сподели гласно чувствата на покойната Ирма Фейет, ако познаваше тази дама — „не е голяма загуба“.

Само че беше Четвърти юли и Лари предполагаше, че все още е американец.

Той се покашля, плю и затананика, за да открие подходящата тоналност. Пое въздух — беше му особено приятно да усеща как утринният ветрец милва голото му тяло — и запя с пълно гърло:

Без да отмества поглед от града, Лари изпя целия куплет, завършвайки с няколко комични синкопа, защото Рита навярно вече стоеше на входа на палатката и го гледаше усмихната.

Преди да се обърне, козирува по посока на сградата, която сигурно беше Бенингтънския съд, а после тръгна към палатката — най-добрият начин да започнеш Деня на независимостта в добрите стари Съединени американски щати си оставаше доброто, изпитано американско чукане.

— Лари Ъндърууд от „Детската патриотична организация“ ви пожелава добро у…

Но платнището на входа на палатката все още не беше отметнато и той отново почувства внезапна неприязън към Рита, макар моментално да успя да я потисне. Не можеше да бъде настроена на неговата вълна през цялото време. Това е. Когато осъзнаеш този факт и свикнеш с него, вече си помъдрял. След ужаса, който преживяха в тунела, Лари упорито се опитваше да забрави слабостите на Рита и смяташе, че е успял.