Стивън Кинг - Сблъсък

— Ъ-ъ… не съм опасен — продължи той, и си помисли, че дрънка нелепости, но непознатата имаше основание да се страхува, тъй като бижутата й струваха минимум двайсет хиляди долара. Възможно бе камъните да са фалшиви, но жената не изглеждаше от онези, които биха носили евтини имитации.

— Да — промълви тя, — не изглеждате опасен, както и болен. — Произнасяйки последната дума, тя леко повиши интонацията си, превръщайки фразата си във вежлив въпрос. Не беше така спокойна, както му се бе сторило в първия момент — лявата страна на шията й потръпваше от лек тик, а в проницателните й сини очи се четеше същият ужас, който тази сутрин Лари бе видял в собствените си очи, докато се бръснеше.

— Ами… изглежда, че съм здрав. А вие?

— Не мога да се похваля със същото. Знаете ли, че на подметката ви е залепена обвивка от сладолед?

Той погледна надолу и се убеди, че е права. Изчерви се, тъй като навярно със същия обвинителен тон би му съобщила, че ципът на панталоните му е отворен. Застана на един крак и се помъчи да отлепи хартийката.

— Приличате на щъркел — заяви непознатата. — По-добре седнете и опитайте отново. Между впрочем казвам се Рита Блекмор.

— Приятно ми е да се запознаем. Аз съм Лари Ъндърууд — представи се той и седна до нея. Жената му подаде ръка и той леко я стисна, докосвайки пръстените й. Сетне грижливо отлепи хартията от подметката си и педантично я пусна в кошчето за смет с надпис: „Паркът е ваш — пазете чистота“ . Внезапно това му се стори толкова забавно, че отметна глава и се засмя. Смееше се от сърце за пръв път от деня, когато се прибра у дома и намери майка си просната на пода, и с облекчение установи, че още е способен на това. Усещането бе прекрасно.

Рита Блекмор се усмихна, очевидно заразена от веселието му, и той отново беше поразен от небрежната й елегантност и красотата й. Приличаше на жена от роман на Ъруин Шоу — може би на Ивлин от „Нощна смяна“, или на героинята от телевизионния сериал, който бе гледал като малък.

— Когато чух стъпките ви, за малко не избягах — промълви тя. — Страхувах се, че идва онзи тип със счупените очила и странните предсказания.

— Аха, лудият, който предвещава нашествието на чудовищата.

Рита Блекмор отвори чантата си, обточена (навярно) с кожа от норка, извади пакет ментолови цигари, сетне отбеляза:

— Човекът ми напомня безумен Диоген.

— Да, търси честно чудовище — отново се засмя Лари. Жената запали цигара и жадно вдъхна дима.

— За разлика от много други той не е болен — продължи младият мъж.

— Портиерът на нашата сграда също изглежда здрав — отбеляза Рита. — Продължава да стои на поста си. Когато излязох тази сутрин, му дадох цели пет долара бакшиш. Питам се защо — затова, че не е болен, или че стои на поста си? Как мислите?

— Не мога да ви отговоря, тъй като почти не ви познавам.

— Прав сте. — Тя прибра цигарите си в чантата и Лари забеляза, че вътре има пистолет. Жената проследи погледа му и обясни:

— Принадлежеше на мъжа ми. Той беше висш банков служител — винаги така отговаряше, когато го питаха как си изкарва прехраната. Умря преди две години по време на обяд с един от онези араби, дето лицата им лъщят, сякаш са наплескани с крем. Получил масивен инфаркт и както се казва, умрял на поста си. Много ми харесва този израз, Лари.

Една сипка кацна наблизо и закълва из пръстта в лехата.

— Съпругът ми до смърт се страхуваше от крадци, затова купи това оръжие. Лари, вярно ли е, че при изстрел пистолетите имат силен откат и се разнася оглушителен гръм?

Младият мъж, който никога през живота си не беше използвал пистолет, отвърна:

— Не мисля, че този има силен откат. Предполагам, че е 38-калибров.

— По-скоро 32. — Тя извади пистолета от чантата си и Лари забеляза, че вътре има много флакончета с таблетки. Този път Рита не проследи погледа му, тъй като се взираше във вишневото дърво на петнайсетина крачки от скамейката. — Иска ми се да го опитам. Как мислите, ще улуча ли онова дърво?

— Не зная — предпазливо отвърна Лари. — Струва ми се, че не…

Жената дръпна спусъка, разнесе се силен гръм. Върху стъблото на вишната се появи дупка.

— Точно в целта — обяви Рита и продуха дулото като професионалист.

— Прекрасно попадение — похвали я Лари, но едва когато жената прибра оръжието в чантата си, сърцето му престана да бие лудешки.

— Сигурна съм, че с този пистолет не бих могла да застрелям човек. Освен това навярно скоро няма да има по кого да се стреля.