Стивън Кинг - Зеленият път

Той пристигна с неочакван трясък. Вратата към вътрешния двор рязко се отвори, пропусна слънчева светлина, разнесе се дрънчене на вериги, някакъв уплашен глас задърдори на смесица от английски и френски и Бруталния извика:

— Хей! Престани! За Бога! Стига, Пърси!

Почти бях задрямал върху бъдещата койка на Делакроа, но бързо се сепнах с разтуптяно сърце. До идването на Уетмор в блок Е почти никога не можеше да се чуе подобен шум — той го донесе със себе си като гадна миризма.

— Хайде, шибан френски педераст такъв! — кресна Пърси, без да обръща каквото и да е внимание на Бруталния. И тогава се появи в коридора, влачейки за едната ръка мъж, не много по-едър от кегла за боулинг. В другата си ръка Уетмор държеше палката си. Зъбите му бяха оголени в нервна гримаса и лицето му бе яркочервено. И все пак не изглеждаше твърде нещастен. Делакроа се мъчеше да го следва, но беше окован с пранги и колкото и усилено да тътреше краката си, той го влачеше по-бързо. Излетях от килията тъкмо навреме, за да го подхвана да не падне, и така се запознахме с Дел.

Вдигнал палката си, Пърси го заобиколи и аз го отблъснах назад. Бруталния се приближи запъхтян до нас — изглеждаше толкова шокиран и стъписан от всичко това, колкото и самия мен.

— Не го оставяйте да ме удря повече, m’sieu — изломоти Делакроа. — S’il vous plait, s’il vous plait!

— Пусни ме, пусни ме! — извика Пърси, хвърли се напред и започна да го удря с палката си по раменете. Французинът вдигна ръце с писъци и пръчката зашиба ръкавите на синята му затворническа риза. Същата вечер го видях без ризата и момчето имаше синини навсякъде. Гледката ме накара да се почувствам зле. Той беше убиец и никой не жалеше за него, но в блок Е не правехме нещата така. Поне до идването на Уетмор.

— Хей! Хей! — изревах аз. — Престани! Какво става в края на краищата? — Мъчех се да застана между двамата, но не успях. Пърси продължаваше да удря с палката си, ту покрай едната ми страна, ту покрай другата. Рано или късно щеше да удари и мен и тогава в този коридор щеше да избухне страхотен скандал, независимо кои бяха роднините му. Нямаше да успея да се удържа и Бруталния със сигурност щеше да ме подкрепи. В известен смисъл, нали разбирате, ми се иска да го бяхме направили. Това може би щеше да промени някои от нещата, които се случиха по-късно.

— Шибан педераст! Ще те науча да си държиш ръцете далеч от мен, въшлив гъзолизец такъв!

Прас! Прас! Прас! И от едното ухо на Делакроа потече кръв. Французинът пищеше. Отказах се от опитите си да го скрия зад себе си, хванах го за рамото, бутнах го в килията и той се просна върху койката. Пърси се хвърли покрай мен и му нанесе последен як удар по задника — може да се каже, за раздяла. Тогава Бруталния го хвана — Пърси, искам да кажа — за раменете и го забута нататък по коридора.

Аз изтеглих вратата на килията по релсата й и я затворих. После се обърнах към Уетмор — шокът и объркването ми се смесваха с истинска ярост. По онова време той работеше при нас вече от няколко месеца, достатъчно за всички ни да решим, че не го харесваме много, но това беше първият път, в който напълно разбирах до каква степен не можеше да се владее.

Той стоеше и ме гледаше не съвсем без боязън — в душата си бе страхливец, никога не съм се съмнявал — но все пак сигурен, че връзките му ще го защитят. В това отношение бе прав. Предполагам, че някои няма да разберат защо беше така, въпреки всичко, което казах, но това са хора, които познават израза „Голямата депресия“ единствено от учебниците по история. Ако живеехте по онова време, за вас той щеше да е много повече от учебникарски израз, а ако имахте постоянна работа, щяхте да сте готов почти на всичко, за да я запазите.

Лицето на Пърси донякъде вече бе възвърнало нормалния си цвят, но бузите му все още бяха червени, а косата му, обикновено пригладена назад и лъскава от брилянтина, беше паднала върху челото му.

— Какво, за Бога, беше всичко това? — попитах аз. — В моя блок никога досега — никога! — не е бил удрян затворник!

— Малкият педераст се опита да ме гепи за оная работа, когато го изкарах от фургона — отвърна ми. — Само да опита отново и пак ще го пребия.

Погледнах го — бях онемял от изненада. Не можех да си представя и най-възбуденият педераст на Божията земя да направи онова, което Уетмор току-що бе описал. Преместването в жилище зад решетки на Зеления път по правило не изпълваше даже най-извратените типове с настроение за секс.

Отново погледнах към Делакроа, свил се на койката и все още вдигнал ръце, за да защити лицето си. Китките му бяха оковани с белезници и между глезените му минаваше верига. Обърнах се към Пърси и изрекох: