Стивън Кинг - Клетка

— Ако са добре, сигурно са ми оставили бележка къде са — каза Клей. — Затова се чувствам длъжен да ги потърся.

Наум добави, че докато не стигнат дотам, няма да умува защо Разръфаният иска да ги изпрати на място, където хората ги мразят и ненавиждат.

Или как, по дяволите, „КАШУОК = БЕЗ — ПОК“ щеше да е безопасно за нормитата, при положение, че телефонните откачалки знаеха за него.

Движеха се бавно по Шосе № 19, което трябваше да ги отведе в Мейн, ала едва ли щяха да стигнат тази нощ. Всички пътища в тази част на Ню Хампшир май минаваха през малкия град Рочестър, а той бе изгорен до основи. На места огънят продължаваше да гори, излъчвайки зловещо, сякаш радиоактивно сияние. Алис пое водачеството и ги поведе напред, заобикаляйки отровните развалини. На няколко пъти видяха надписа „КАШУОК = БЕЗ — ПОК“, надраскан с тебешир на тротоара, веднъж го мярнаха, нарисуван със спрей, и на капака на един пощенски контейнер.

— Който го е направил, си проси голяма глоба и затвор в Гуантанамо — заяви Том с уморена усмивка.

Прекосиха през огромния паркинг пред рочестърския търговски център, но още преди да се озоват там, чуха приспивното изпълнение на някакво джаз-трио — музика, която според Клей ставаше само за супермаркетите. Паркингът бе покрит с килим от гниещи отпадъци, който стигаше чак до калниците на изоставените автомобили, а галещият вятър разнасяше зловонието на разлагащи се трупове.

— Роякът е някъде тук — каза Том.

Оказа се в гробището до търговския център. Според маршрута трябваше да минат първо от южната, а после от западната му страна, ала щом прекосиха просторния паркинг, забелязаха между дърветата червените лампички на бумтялниците.

— Може би трябва да ги изпържим — неочаквано предложи Алис, когато излязоха отново на северната главна улица. — Някъде наблизо сигурно има цистерна с газ…

— Да, точно така! — въодушеви се Джордан за първи път, откакто бяха напуснали колежа, и замахна с юмрук. — За директора!

— Не мисля, че ще е разумно — въздъхна Том.

— Страх те е да изпробваме търпението им? — повдигна вежди Клей. Беше изненадан от себе си, задето подкрепяше безумната идея на Алис. Идеята да изпепелят още един рояк несъмнено беше безумна.

„Но пак бих го направил, защото това е най-отвратителната версия на «Мисти», за която съм чувал. Направо ми преобръща стомаха.“

— Не и този рояк — изтъкна Том и посочи булеварда между търговския център и гробището. — Погледнете! — Клей видя, че улицата е задръстена от автомобили, всичките обърнати със задниците към центъра. Беше твърде лесно да си представи как във всички коли е имало хора, които са бързали да се приберат у дома след първите опустошителни последици от Сигнала. Хора, които са искали да се разберат какво се случва и дали близките им са добре… Беше сигурен, че първото, което са направили, след като са се качили в колите си, е било да се пресегнат за мобилните си телефони.

— Кое по-точно? — попита.

— Да минем от другата страна. Вървете бавно и спокойно.

— Какво видя, Том?

— Няма значение — вдигна рамене очилатият мъж. — Вървете по тротоара и се придържайте под дърветата. Като гледам това страшно задръстване, нищо чудно да има и трупове.

Мъртъвците бяха десетки и се разлагаха тихо и кротко между Туомбли Стрийт и гробището „Уест Сайд“. Когато стигнаха до дърветата, „Мисти“ бе заменена от сиропирана версия на „Оставих сърцето си в Сан Франциско“, а червените очи на стереоуредбите отново проблеснаха в мрака. В следващия момент Клей обаче забеляза и нещо друго и се закова на място.

— Господи… — промълви и Том кимна.

— Какво има? — прошепна Джордан. — Какво?

Алис не каза нищо, ала посоката на погледа й и прегърбените й рамене бяха красноречиво свидетелство за видяното от нея. Пред оградата на гробището бяха застанали мъже с пушки. Клей накара Джордан да погледне натам и видя как неговите рамене също се отпуснаха.

— Да вървим — промълви хлапакът. — От тази воня ми призлява.

В Мелроуз Корнър, който се намираше на около шест километра северно от Рочестър (макар че вече бяха далеч, зловещото алено сияние още се виждаше), спряха в друга зона за пикник, където освен масички имаше и малко каменно огнище. Клей, Том и Алис събраха сухи съчки, а тийнейджърката, която твърдеше, че е скаутка, доказа уменията си, като стъкна огън и затопли на него трите консерви с онова, което нарече „скитнически боб“.