Стивън Кинг - Кери

Последното нещо в торбата беше кълбо канап от юта. Отиде обратно при кофите и завърза на хлабав възел дръжките и на двете. Прекара канапа през дупката на винта, след това — през макарата. Хвърли неразвиващото се кълбо отсреща към тавана и направи същото и там. Навярно не би му се видяло забавно да научи, че в мрака на аудиторията, покрит и изцапан с десетилетен прах, със сивите мушици, които летяха сънливо около косата му с форма на гарваново гнездо, той приличаше на гърбавия, малоумен Руде Голдберг, погълнат в строителството на по-добър миши капан.

Скупчи разхлабения канап на върха на камара от щайги, близо до отдушника. Слезе за последен път и си изтръска ръцете. Работата беше свършена.

Погледна през прозореца, провря се и скочи на земята. Затвори прозореца, провря отново лоста си и затвори ключалката доколкото можа. Тогава се върна при колата си.

Крис казваше, че има големи шансове Томи Рос и оная кучка Уайт да бъдат хората под кофите; тихомълком тя беше провела своята агитация с приятелите си. Това щеше да бъде добре, ако стане. Но, за Били, щеше да е добре и с всеки друг също.

Започваше да си мисли, че щеше да е добре, даже и ако там беше самата Крис.

Подкара колата.

От: „Името ми е Сузан Снел“ (стр. 48)

„Кери отишла да види Томи в деня преди бала. Чакала го навън пред класната стая и, той каза, че имала наистина нещастен вид, като че ли е мислела, че той ще й кресне да престане да виси наоколо и да му досажда.

Казала, че трябва да се прибере най-късно в единадесет и тридесет, защото иначе майка й щяла да се тревожи. Казала, че не иска да му разваля вечерта или нещо такова, но че нямало да е честно да остави майка си да се тревожи.

Томи предложил да спрат след бала в Кени Фрут и да обърнат една бира с хамбургер. Всички други щели да ходят в Уестоубър или Люистън, така че те щели да бъдат сами. Лицето на Кери светнало, каза той. Казала му, че това би било добре. Много добре.

Това е момичето, което наричат чудовище. Искам добре да запомните това. Момиче, което можеше да се задоволи с хамбургер и халба бира след единствената си училищна танцова забава, само и само майка й да не се безпокои…“

Първото нещо, което порази Кери, когато влязоха, беше Разкошът. Не разкош, а Разкош. Наоколо се носеха красиви сенки в тафта, дантела, коприна, сатен. Въздухът беше наситен с аромата на цветя, обонянието непрестанно беше изненадвано от него. Момичета с рокли без гръб, с дълбоки деколтета, разкриващи гънката между гърдите им, с Имперски талии, дълги поли, волани. Ослепително бели официални сака, пристегнати пояси, черни обувки, излъскани до блясък.

На дансинга имаше малко хора все още и в меката, въртяща се мъглявина те изглеждаха като безплътни същества. Тя всъщност не искаше да ги вижда като свои съученици. Искаше да бъдат красиви непознати.

Ръката на Томи държеше здраво лакътя й.

— Паното е красиво — каза той.

— Да — съгласи се тя почти шепнешком.

Беше добило някакво меко земно лъчение под оранжевите светли петна, гондолиерът облегнат с безкрайна отпуснатост на веслото си, а слънцето огрява всичко наоколо и върховете на сградите се сливат над градския канал. Осени я внезапна и лека мисъл, че този момент ще остане с нея завинаги, непрестанно в паметта й.

Съмняваше се дали всички останали го чувстваха — те бяха виждали света — но дори и Джордж беше замлъкнал за миг докато гледаха и сцената, ароматът, дори звукът на оркестъра, който свиреше смътно различима филмова музика, бяха запечатани в нея завинаги и тя беше спокойна. Душата й позна минута спокойствие, като че ли беше разгъната и изгладена с ютия.

— Йехууу — извика Джордж изведнъж и поведе Фрида към дансинга. Започна саркастични буйни джазови стъпки следвайки вехтата музика от времето на биг-бендите и някой му извика. Джордж изтрака с токовете, изхили се и започна бесен казашки пирует с кръстосани ръце, от който едва не падна по задник на земята.

— Джордж е забавен — усмихна се Кери.

— Несъмнено. Той е добро момче. Тук има много добри хора. Искаш ли да седнеш?

— Да — отвърна с благодарност.

Той отиде обратно до вратата и се върна с Норма Уотсън, чиято коса беше изтеглена нагоре в огромна, рошава експлозия.

— На другата СТРАНА сте, — каза и огледа Кери отгоре до долу, търсейки измъкната презрамка, цъфнали пъпки или някакви други вести, които да занесе като се върне на входа, след като изпълни задачата си. — ХУБАВА е роклята ти, Кери. От къде я взе?