Стивън Кинг - Кери

Пътят се извиваше пред тях като черно-бяла фотография и стрелката на скоростомера потрепваше малко над седемдесет. Той беше от семейство, което, според терминологията на социалните работници, се определяше като разбито; баща му си беше вдигнал чуковете след като се провали с една авантюра с лошо стопанисвана бензиностанция; тогава Били беше на дванадесет години. А майка му имаше четири гаджета според последното преброяване. Брус беше най-предпочитан в момента. Работеше в Сийграмс 7. Тя все повече заприличваше на дебела торба.

А колата: колата, със собствените си мистични силови линии го подхранваше с чувство за сила и слава. Тя го правеше човек, с когото другите да се съобразяват, човек с „манна“. Не случайно повечето от чукането беше правил на задната седалка. Колата беше негов роб и негов Бог. Тя даваше и можеше да взема. Били я беше използувал, за да взема, много пъти. В дългите, безсънни нощи, когато майка му и Брус се караха, Били си напукваше пуканки и излизаше на лов за скитащи кучки. Понякога сутрин оставяше колата да се вмъкне с изгасен мотор в гаража, който беше построил зад къщата, с броня, потънала във вода.

Тя вече познаваше привичките му достатъчно добре, за да не си прави труда да започва разговор, който и без това щеше да бъде напълно игнориран. Седеше до него с един крак подвит под тялото й и гризеше кокалчето на пръста си. Фаровете на колите, които просветваха срещу тях по шосе 302, блясваха в косата й, обливайки я в сребро.

Той се чудеше колко ще я задържи. Може би не дълго, след тази нощ. Всичко някакси беше довело до това, дори и началните дни, и когато свършеха днес, спойката, която ги държеше заедно, щеше да изтънее, можеше да се разтопи и щяха да останат с учудването си как въобще е могло да се случи. Той си мислеше, че тя все по-малко щеше да прилича на богиня и все повече щеше да се превръща в типичната кучка от отбраното общество, а от това все повече щеше да му се иска да я потупва малко с колана. Или, може би, много. Да натрие носа й с него.

Изправиха се на Брикярд Хил и в ниското под тях, беше училището, паркингът му изпълнен с блестящите коли на татковците. Усети познатото чувство на погнуса и омраза, които се надигаха в гърлото му. Ще им дадем нещо

(една нощ която да запомнят)

Можем да направим това.

Крилата с класните стаи бяха тъмни и мълчаливи, и пусти; фоайето беше осветено с обичайната жълтеникава светлина, а камарата от стъкло, която беше в източната част на гимнастическия салон, грееше в мека, оранжева светлина, която беше ефирна, почти призрачна. Отново горчивият вкус и желанието да хвърля камъни.

— Виждам светлините, виждам светлините на бала — измърмори той.

— Ъ? — обърна се Крис към него, стресната в собствените си мисли.

— Нищо — докосна гърба на врата й. — Мисля, че ще ти дам ти да дръпнеш конците.

Били направи всичко сам, защото знаеше чудесно, че не може да се довери на никой друг. Усвояването на този урок беше тежко, много по-тежко от уроците, които се учат в училище, но той го беше научил добре. Момчетата, с които беше ходил предишната нощ до фермата на Хенти, въобще не знаеха за какво му е кръвта. Навярно подозираха, че Крис има пръст в тази работа, но не можеха да са сигурни дори и в това.

Пристигна до училището само няколко минути, след като вечерта на четвъртък беше превалила в утрото на петък и обиколи два пъти, за да се увери, че е пусто и, че никоя от двете полицейски коли на Чембърлейн не е наоколо.

Вкара колата в паркинга с изгасени фарове и зави към задната част на сградата. По-нататък просветваше футболното игрище под мембрана от тънко разстлана над земята мъгла. Отвори багажника и отключи хладилния сандък. Кръвта беше се втвърдила и замръзнала, но всичко беше наред. Имаше следващите двадесет и четири часа, за да се разтопи.

Сложи кофите на земята и извади някои инструменти от кутията, пъхна ги в задния си джоб и грабна една кафява кесия от седалката. Вътре издрънчаха гайки.

Работеше без да бърза, със спокойната съсредоточеност на човек, който не очаква да бъде прекъснат. Салонът, в който щяха да бъдат танците, служеше едновременно и за училищна аула и малката редица прозорци гледащи към мястото, на което беше паркирал, се отваряха към пространство зад сцената, което служеше за склад. Подбра един плосък инструмент с край на шпатула и го мушна в малкия процеп между горния и долния панел на прозореца. Инструментът беше добър. Сам го беше направил в Чембърлейнската железарница. Преместваше го леко, докато накрая бравата на прозореца се освободи. Бутна панела нагоре и се вмъкна вътре.