Стивън Кинг - Кери

Но съжалявам за Кери.

Нея я забравиха, разбирате ли? Превърнаха я в нещо като символ и забравиха, че тя беше човешко същество, също така реално, както и вие, които четете тази книга, с надежди и мечти и т. н. Излишно е да ви казвам, че предполагам, че вече нищо не е в състояние да промени образа й от сух вестникарски портрет в човешка личност. А тя беше, и нея я болеше. Болеше я повече отколкото можем да си представим.

Затова съжалявам за нея и се надявам този бал да е бил хубав за нея. Докато започне ужасът, разбира се. Надявам се да е бил хубав и чудесен, и магически…

Томи влезе в паркинга до новото крило на училището, остави мотора да работи на място за секунда и след това го изгаси. Кери седеше на седалката, придържайки шала около голите си рамене. Изведнъж й се стори, че преживява сън от скрити намерения и току-що е осъзнала това. Какво правеше? Беше оставила Мама сама.

— Нервна ли си? — попита той и скочи.

— Да.

Засмя се и излезе. Тя точно се канеше да отвори вратата, когато той я отвори пред нея.

— Недей да нервничиш — каза той. — Ти си като Галатея.

— Кой?

— Галатея. Четохме за нея в часовете на мистър Ивърс. Тя се превърнала от робиня в красива жена и никой никога не я познал.

— Аз искам те да ме познаят — каза тя след като размисли.

— Не те коря. Хайде.

Джордж Досън и Фрида Джейсън стояха до апарата за Кола. Фрида беше в оранжева тюлена феерия и приличаше на туба. Дона Тибодо прибираше пропуските на входа заедно с Дейвид Брекен. Те и двамата бяха членове на Националното дружество на честта, част от личното Гестапо на мисис Гиър и носеха бели долнища и червени блейзери — цветовете на училището. Тина Блейк и Норма Уотсън раздаваха програмите и упътваха хората навътре според схемата на местата. И двете бяха облечени в черно и, мислеше си Кери, вероятно предполагаха, че са много шик, но й приличаха на продавачки на цигари от стар гангстерски филм.

Всички се обърнаха да огледат Томи и Кери, когато влязоха и за момент настъпи плътна, странна тишина. Кери почувства силно желание да оближе устните си, но се въздържа. Тогава Джордж Досън каза:

— Господи, странно изглеждаш, Рос.

— Кога слезе от клона, Бомба? — усмихна се Томи.

Досън се впусна напред с вдигнати юмруци и в миг Кери усети да я обзема пронизителен ужас. В напрегнатото й състояние, тя беше на ръба да вдигне Джордж и да го метне през хола. Тогава си даде сметка, че това е стара игра, често практикувана и обичана.

Двамата се боксираха в центъра на нарастващия кръг. Тогава Джордж, който беше ръгнат на два пъти в ребрата, започна да кряка и вика:

— Убийте тези Конги! Хванете ония Гууки! Копията! Тигрови клетки!

И Томи свали гарда, смеейки се.

— Не се тревожи за тях — каза Фрида, почесвайки се по носа. — Ако се убият един друг, аз ще танцувам с теб.

— Изглеждат твърде глупави, за да убиват — осмели се да вметне Кери — Като динозаври.

И когато Фрида й намигна, почувствува нещо много старо и ръждясало да се отпуска вътре в нея. Обзе я някаква топлина. Облекчение. Свобода.

— От къде си купи роклята? — попита Фрида — Харесвам я.

— Уших си я сама.

— Уши си я? — Очите на Фрида се разшириха от истинска почуда. — Ама наистина ли?

Кери почувствува, че се изчервява силно.

— Да. Аз я уших. Аз… аз обичам да шия. Купих плата от „Джонс“ в Андоувър. Кройката е наистина много лесна.

— Хайде — каза Джон, обръщайки се към всички. — Музиката ще започне.

Когато влизаха Джордж разиграваше импресии на Боби Пикет и гримасничеше. Кери обясняваше на Фрида за роклята си и Томи се подхилваше с ръце в джобовете. Су би му казала, че така разваля линията на сакото си, но, по дяволите, изглежда помагаше. До сега помагаше добре.

На него, на Джордж и на Фрида им оставаха по-малко от два часа живот.

От: „Сянката експлодира“ (стр. 132)

Позицията на комисията Уайт за това, което е послужило като спусък за отприщването на цялата работа — две кофи свинска кръв, поставени на една греда над сцената — е много слаба и колеблива дори и в светлината на оскъдните конкретни доказателства. Ако човек реши да се довери на устните свидетелства на кръга най-близки приятели на Нолан (и, за да бъдем безпощадно честни, трябва да признаем, че те не изглеждат достатъчно интелигентни, за да им се доверим), тогава излиза, че Нолан е поел тази част от конспирацията изцяло в свои ръце и е действал по свое усмотрение…

Не говореше, когато шофираше; обичаше да шофира. Това му създаваше усещане за власт, което не можеше да си съперничи с нищо друго, даже и с чукането.