Стивън Кинг - Кери

Беше много тъмно. Разнасяше се миризма от старите бои на декорите на Драматичния кръжок. Наоколо като стражи стояха източените сенки на стойките и кутиите с инструменти на Бенд Съсайъти. Пианото на мистър Доунър стоеше в единия край.

Били извади фенерче от торбата, освети си пътя към сцената и мина пред червените плюшени завеси. Подът на салона, с очертаните баскетболни полета и много излъскана повърхност, блестеше като кехлибарена лагуна. Насочи светлината си към авансцената пред завесите. Там, с призрачни тебеширени линии, някой беше очертал на пода силуетите на троновете на Краля и Кралицата, които щяха да бъдат поставени на следващия ден. Тогава цялата авансцена щеше да е обсипана с изкуствени цветя… защо, само Бог знае.

Изви врат и насочи лъча от фенерчето нагоре в тъмното. Отгоре в сенчести линии преминаваха греди. Гредите над дансинга бяха обвити с разтегателна хартия, но на мястото точно над авансцената, не бяха украсени. Малка завеска ги прикриваше и не се виждаха от салона. Тя прикриваше също и прожекторите, които щяха да осветяват паното с гондолата.

Били изгаси фенерчето, пристъпи към лявата страна на авансцената и се покатери по стоманената стълба, закрепена с болтове към стената. Съдържанието на кафявата му торба, която, за по-безопасно беше пъхнал в ризата си подрънкваше със странно, празно веселие в пустия салон.

На горния край на стълбата имаше малка платформа. Сега, като погледнеше към авансцената, сценичните решетки за декори оставаха отдясно, самият салон — от ляво. Имаше решетки с всевъзможни декори на Драматичния кръжок, някои от тях чак от 1920 г. Един бюст на Палас, използван в някаква вехта драматична версия на „Гарванът“ на Едгар По, се блещеше срещу Били с празни очи от върха на една ръждясала решетка. Право напред вървеше греда, която пресичаше авансцената. Прожекторите, които щяха да осветяват паното, бяха прикрепени към нея с болтове.

Той стъпи върху нея и започна да се придвижва без усилие, без страх, над завеската. Тананикаше си тихо популярна мелодия. Върху гредата имаше поне един инч прах и краката му оставяха дълги, размазани следи. На половината път спря, опря се на колене и погледна надолу.

Да. С помощта на светлината на фенерчето можеше да различи тебеширените линии точно отдолу. Подсвирна си беззвучно.

Отбеляза с x точното място върху прахта и проследи с лъча на фенерчето пътя обратно до платформата. Никой нямаше да се качва тук до Бала; прожекторите, които щяха да осветяват паното и авансцената, където щяха да бъдат коронясани Краля и Кралицата

(добре ще ги короняса той)

се контролираха от шалтера зад сцената. Всеки, който би погледнал право нагоре отдолу, би бил заслепен от тези същите прожектори. Приготовленията му щяха да бъдат забелязани само, ако някой се качи горе при скарите за нещо. Не вярваше, че някой би направил това. Рискът беше приемлив.

Отвори кафявата торба и извади чифт гумени ръкавици „Плейтекс“, сложи ги и извади една от двете малки макари, които беше купил вчера. Беше ги взел от една железария в Боксфърд, за по-сигурно. Пъхна няколко пирона в устата си, като цигари и взе чука. Все още тананикайки си през затворената уста, пълна с пирони, прикрепи макарата добре в ъгъла над платформата за оркестъра. До нея заби малък гвоздей с дупка.

Слезе по стълбата, прекоси пространството зад сцената и се покатери по друга стълба, недалеч от мястото, през което беше влязъл. Озова се в таванско помещение — нещо като училищен килер. Тук имаше топове училищни дневници, проядени от молци спортни униформи, стари учебници, огризани от мишки.

Като погледнеше наляво, можеше да освети над сценичните решетки и прожектори, макарата, която току-що беше закрепил. Като се обърнеше надясно в лицето го удряше хладният нощен въздух, нахлуващ от отдушник на стената. Все още тананикайки си, извади втората макара и я прикрепи.

Слезе пак долу, изпълзя през прозореца, който беше отворил и взе двете кофи със свинска кръв. Работеше вече половин час, а те още не показваха признаци за разтопяване. Вдигна кофите и отиде обратно до прозореца. В тъмното силуетът му приличаше на фермер, който се връща от първото доене. Повдигна кофите, пъхна ги вътре и влезе след това.

Беше му по-лесно да ходи по гредата с по една кофа във всяка ръка за равновесие. Когато стигна до отбелязания в прахта X, постави долу кофите, взря се отново в очертанията с тебешир на авансцената, кимна и се върна обратно на платформата. Мислеше при последното си отиване при кофите да ги избърше, защото по тях имаше отпечатъци на Кени, Дон и Стив, но май по-добре да се откаже. Щяха да преживеят малка изненада в събота сутринта. Сви устни при тази мисъл.