Стивън Кинг - Кери

Кери й каза, докато Норма ги водеше към масата, покрай дансинга. От нея се разнасяха аромати на сапун „Ейвън“, парфюм от „Ууолуорт“ и дъвка „Джуси Фрут“.

До масата имаше два сгъваеми стола (обвързани и накичени с панделки от неизменната разтегателна хартия) и самата маса беше украсена с разтегателна хартия в цветовете на училището. Върху нея имаше свещ, затъкната във винена бутилка, програма за танците, тънък позлатен молив и два сувенира за празника — гондоли, пълни с различни ядки от „Плантърс“.

— Не мога да го ПОЕМА — казваше Норма. — Изглеждаш толкова РАЗЛИЧНА. — Погледна Кери странно, крадешком и това я накара да се почувства нервна. — Ти определено БЛЕСТИШ. Каква е ТАЙНАТА ти?

— Аз съм тайната любовница на Дон Маклийн — каза Кери. Томи прихна, но бързо сподави кикота си. Усмивката на Норма помръкна малко, а Кери беше удивена от собственото си остроумие и дързост. Така изглежда човек когато на него му се присмиват. Като че ли пчела го е ужилила отзад. Кери установи, че й се харесва Норма да изглежда така. Това определено не беше християнско чувство.

— Добре, трябва да се връщам — Каза Норма. — Не е ли ВЪЛНУВАЩО, Томи? — УсмивКата й беше състрадателна. — Не би ли било вълнуващо да…

— Студена пот се стича по бедрата ми на ручеи, — каза Томи мрачно.

Норма си тръгна със странна, объркана усмивка. Нещата не вървяха така както се очакваше. Всички знаеха как се очаква да се развиват нещата при Кери. Томи се изкиска отново.

— Искаш ли да танцуваме? — попита я.

Тя не можеше да танцува, но все още не беше готова да признае това.

— Нека поседнем за минута.

Видя свещта докато Томи придърпваше стола й, за да седне и го попита дали би я запалил. Той я запали. Очите им се срещнаха над пламъка. Той се пресегна и хвана ръката й. Оркестърът продължаваше да свири.

От: „Сянката експлодира“ (стр.133-134)

Навярно майката на Кери ще стане обект на цялостно изследване някой ден, когато темата за самата Кери придобие по-академичен характер. Аз самият бих опитал да направя това, ако не за друго, то поне, за да се добера до семейното дърво на Бигъм. Би било изключително интересно да видим на какви странни неща може да попаднем като се върнем с две-три поколения назад…

И налице е, разбира се, фактът, че Кери се е върнала вкъщи в Нощта на Бала. Защо? Трудно е да се каже доколко мотивите на Кери по това време са нормални. Може да е отишла за оправдание и опрощение, а може и да е отишла с ясната цел да извърши майкоубийство. Във всички случаи, наличните факти показват, че Маргарет Уайт изглежда я е чакала…

Къщата беше напълно тиха.

Беше излязла.

Вечерта.

Излязла.

Маргарет Уайт влезе бавно от спалнята си в дневната стая. Първо беше дошло кръвотечението и мръсните помисли, които Дяволът изпраща с него. След това — тази адска сила, която й беше дал Дяволът. Тя дойде по времето на кръвта и времето на космите по тялото, разбира се. О, тя познаваше Силата на Дявола. Собствената й баба я притежаваше. Тя можеше да запали камината без даже да се помръдне от люлеещия се стол до прозореца. Тя караше очите й да блестят с

(няма да търпиш вещица да живее)

някаква магьосническа светлина. А понякога на вечеря захарницата започваше да се върти бясно като дервиш. Когато това се случваше Баба кудкудякаше дивашки и бръщолевеше несвързано и правеше знака на Лошото Око около себе си. Понякога се задъхваше като куче в горещ ден и когато умря от сърдечен удар на шестдесет и шест години, вече сенилна до идиотизъм, Кери нямаше още и годинка. Не бяха минали и четири седмици от погребението на Баба, когато, веднъж Маргарет влезе в спалнята си и намери момиченцето, което лежеше в люлката, да се смее и гука като наблюдаваше шише, което се поклащаше, висейки свободно във въздуха над главата й.

Маргарет едва не я уби тогава. Ралф я спря.

Не трябваше да допуска да я спре.

Сега Маргарет Уайт стоеше в средата на дневната. Христос от Разпятието я гледаше с наранени, страдащи, укорителни очи. Часовникът с кукувицата тик-такаше. Беше осем и десет.

Тя можеше да почувства, буквално да почувствува Дяволската Сила, която работеше в Кери. Тя пролазваше по цялото й тяло, повдигайки и оттласквайки я като с лоши, гъделичкащи пръсти. Беше започнала да изпълнява задълженията си отново, когато Кери беше на три години и я беше хванала да гледа греховно Дяволската мръсница от съседния двор. Тогава дойдоха камъните и тя беше отслабнала. Но силата се върна отново след тринадесет години. С Бог шега не бива.