Стивън Кинг - Неизживени спомени

В петък, на четвърти, в седмичника на Касъл Рок се появи реклама за новия магазин. Текстът беше ограден с вълнообразна рамка, а отдолу бяха изрисувани две ангелчета, надули дълги фанфари. Рекламата всъщност не казваше нещо по-различно от онова, което можеше да се прочете на табелата пред вратата: името на магазина беше „Неизживени спомени“, щеше да бъде открит на 9 октомври в десет часа сутринта и естествено: „Няма да повярвате на очите си.“ Нямаше дори намек за това какви стоки собственикът или собствениците имат намерение да продават.

Това, изглежда, дразнеше Кора Раск. Поне дотолкова, че да я накара да пристъпи към едно от редките си сутрешни обаждания на Майра.

— Ще повярвам на очите си, дума да няма — викна тя. — Като видя тия месингови легла, дето уж са на по двеста родини, а имат печата на Рочестър, Ню Йорк на рамката си за тия дето ще си направят труда да погледнат под завивките — просто няма как да не повярвам на очите си.

Майра й отвърна нещо. Кора слушаше, взимаше си кашу и нервно предъвкваше, а Брайън и по-малкият му брат Шон седяха на пода в дневната и гледаха детско предаване по телевизията. Шон бе напълно погълнат от света на смърфовете, а Брайън, който също не беше безразличен към общността на малките сини човечета, надаваше ухо и на разговора.

— То-оочно така! — възкликна Кора с още по-голяма увереност и ентусиазъм на особено убедителния аргумент на Майра. — Високи цени и плесенясали антични телефони!

В понеделник след училище Брайън мина през центъра с двама-трима приятели и когато стигнаха до новия магазин, той забеляза, че над витрината е сложена тъмнозелена тента. На нея с големи бели букви пишеше „НЕИЗЖИВЕНИ СПОМЕНИ“. Поли Чалмърс, която държеше шивачницата наблизо, бе застанала на тротоара с ръце на изящно тънкото си кръстче и гледаше тентата с нещо средно между почуда и възхищение.

Самият Брайън, който малко разбираше от тенти, също се възхити. Това беше единствената истинска тента на Мейн Стрийт и придаваше на новия магазин собствен облик. Думата „изтънчен“ не беше част от речника на Брайън, но момчето веднага разбра, че няма друг магазин в Касъл Рок, който да изглежда така. С тентата той приличаше на онези супермаркети, които човек може да види в телевизионно шоу. В сравнение с него „Уестърн Ауто“ отсреща изглеждаше старомоден и провинциален.

Когато момчето се прибра, майка му седеше на дивана и гледаше „Санта Барбара“, хапвайки кремов пай и пиейки диетична кола. Тя винаги пиеше диетични напитки, докато гледаше телевизия, и Брайън все не можеше да разбере защо, имайки предвид какво си прокарва с тях, но бе решил, че е опасно да пита. Това можеше дори да я накара да се разкрещи, а когато тя крещеше, човек трябваше да си търси убежище.

— Мамо… — подхвана той, като метна учебниците си на плота и извади млякото от хладилника. — Знаеш ли какво — сложили са тента на новия магазин.

— Каква лента? — дочу се гласът й от дневната. Брайън си сипа мляко и застана на вратата.

— Тента . На новия магазин.

Тя стана, напипа дистанционното и изключи звука. На екрана Ал и Корин продължиха да говорят за сантабарбарските си проблеми в любимия им сантабарбарски ресторант, но сега само глухоням можеше да ги разбере.

— Какво? „Неизживени спомени“ ли?

— А-ха — отвърна момчето и отпи от млякото.

— Недей да мънкаш — смъмри го тя и натъпка остатъка от пая в устата си. — Отвратително е. Колко пъти трябва да ти повтарям?

„Колкото си ми казвала да не говоря с пълна уста“ — помисли си, но замълча. От малък бе свикнал да си държи езика зад зъбите.

— Извинявай, мамо.

— Каква тента?

— Зелена.

— Пресована или алуминиева?

Брайън, чийто баща продаваше щори за Дик Пери и фирмата му в Саут Парис, прекрасно разбираше какво има предвид майка му, но ако тентата беше такава, той едва ли щеше да я забележи. Тенти от алуминий и пресована ламарина имаше под път и над път. Половин Касъл Рок си бе сложил такива над прозорците.

— Не, платнена е. От брезент, струва ми се. Стои опъната и прави сянка. И е кръгла — ето така. — Той разпери ръце в полукръг, като внимаваше да не разлее млякото. — А отпред е написано името на магазина. Направо е страхотна, казвам ти.

— Ще припадна!

Това беше израз, който Кора често използваше да изрази възторг или гняв. Брайън отстъпи крачка назад да не би да е второто.

— Какво мислиш, че правят там, мамо? Може би ресторант?

— Не знам — отвърна тя и посегна към телефона на масичката. Наложи й се да премести Скуибълс, котката, програмата за телевизията и диетичната кола, но най-после го докопа. — Във всеки случай звучи ми съмнително.