Стивън Кинг: Неизживени спомени

И преди между двамата хвърчаха искри, но след работата с казиното направо пламна вражда. Когато преподобният Уили научи, че католиците смятат да прекарат една нощ в хазарт, направо удари тавана с ръбестата си малка глава. Той плати от собствения си джоб за тези листовки за „ЗАРОВЕТЕ И ДЯВОЛА“, а после Уанда Хемпхпл и шивашката й групичка ги разлепиха навсякъде. Оттогава католиците и баптистите си говорят само на колоните на малкия ни седмичен вестник, където могат на воля да се джафкат и да си казват един на друг, че ще горят в ада.

Гледай там и ще разбереш какво имам предвид. Онази, дето току-що стана от пейката, е Нан Робъртс. Тя върти ресторанта „При Нан“ и май е най-богатият човек в града, след като старият Поп Мерил замина за големия битпазар на небето. Била е баптистка още преди да се роди. А онзи, дето върви насреща й, е големият Ал Джендрън. Той пък е по-католик и от папата и най-добрият му приятел е ирландецът Джони Бригъм. Сега гледай внимателно! Виждаш ли как вирнаха носове? Ха-ха! Какъв театър! Хващам се на каквото искаш, че там, където се разминаха тия двамата, температурата е паднала с двадесет градуса.

А сега гледай натам. Виждаш ли джипката на шерифа, паркирана до видеоклуба на ъгъла? В пея седи Джон Лапоант. Той уж следи за нарушители — в центъра трябва да се кара бавно, да ти кажа, особено като разпуснат учениците — но ако се вгледаш по-внимателно, ще видиш, че той всъщност зяпа една снимка, която е извадил от портфейла си. Оттук не я виждам, но знам, както знам моминското име на майка си, че това е моментална снимка на Джон и Сали Ратклиф, направена от Анди Клатьрбьк на панаира във Фрайбърг миналата година. На снимката Джон е прегърнал Сали, а тя държи плюшено мече, което той току-що й е спечелил на стрелбището. И двамата изглеждат толкова щастливи, че сякаш всеки момент ще се пръснат от щастие. Но това бе вчера, а сега сме днес, дето викат хората, и Сали е сгодена за Лестьр Прат, учителя по физическо в гимназията. Той е заклет баптист, също като нея. Джон още не може да преживее раздялата. Видя ли го как въздъхна? Здравата е хлътнал горкият. Само човек, който обича (или си мисли, че е влюбен), може да въздъхне така.

Забелязвал ли си, че проблемите и кавгите винаги стават от обикновени неща? Съвсем простички и на пръв поглед незабележими. Ето, ще ти дам един пример. Виждаш ли човека, който се качва по стълбите към съда? Не, не този с костюма; това е Дан Кийтън, председателят на градската управа. Говоря ти за другия, черния с работните дрехи. Това е Еди Уорбъртън, нощният пазач на кметството. Загледай го и забележи какво прави. Видя ли? Качи се на горното стъпало и погледна нагоре по улицата. Бас хващам, че гледа към сервиза „Съноко“. „Съноко“ е собственост на Сони Джакет и откакто преди две години Еди закара колата си там на поправка, между двамата пламна кръвна вражда.

Много добре си спомням тази кола. Беше съвсем обикновена „Хонда Сивик“, само дето на Еди не му се струваше толкова обикновена, защото бе първата и единствена нова кола, която той бе притежавал през живота си. А Сони не само си остави ръцете, но и удари Еди в сметката. Това е по думите на Еди. Ако питаш Сони, той ще ти каже, че Уорбъртън е решил да използва цвета си, за да направи отбив от цената. Нали знаеш как стават тия работи?

Та Сони Джакет даде Еди Уорбъртън под съд за обида и отначало в съдебната зала се вдигна врява, а после и по коридорите отвън стана напечено. Еди викаше, че Сони го бил нарекъл „тъп негър“, а Сони каза, че не го бил нарекъл негър, но останалото било вярно. Накрая никой не остана доволен. Съдията нареди на Еди да кихне петдесет долара на Сони, за което потърпевшият каза, че било обирджийство, а другият — несправедливост. После електрическата инсталация в новата кола на Еди се запали и цялата работа приключи с това, че новата хонда на Еди завърши на гробището за автомобили на Таун Роуд 5 и сега Еди кара един олдсмобил’89, който изхвърля масло. Еди и досега смята, че Сони Джакет има пръст в запалването на инсталацията.

Е, момче, стига ти толкова. Чу повече отколкото можеш да понесеш в горещ летен ден като този.

Но такъв е животът в малките градове. Дали ще е Пейтън Плейс или Гроувърс Корньр, или Касъл Рок — все тая: провинциалисти, които ядат пай, пият кафе и клюкарстват зад гърбовете си. Виж го Слоупи Дод, сам-самнчък, защото децата все му се подиграват заради заекването. Ето я и Миртъл Кийтън и ако ти се струва малко самотна или объркана, сякаш не знае къде се намира, то е, защото мъжът й (онзи дето се качваше по стълбите след Еди) не е на себе си от половин година насам. Виждаш ли колко са й подути очите? Ще рече човек, че е плакала или не е спала добре, а може пък и двете.