Стивън Кинг - Неизживени спомени

Отсреща Ленър Потър пък изглежда като излязла от кутия. Без съмнение отива в Уестърн Ауто да види дали специалните й органични торове са пристигнали. Тая жена има повече цветя в градината си, отколкото Картър — хапчета за черен дроб. Нямаш представа как се гордее с тях. Жените в града много-много не я харесват. Смятат я за снобка с нейните цветя, стъклени гердани и седемдесетдоларово бостънско къдрене. Така смятат хората и да ти кажа честно (нали сме седнали да си поприказваме на тия разкьртени стъпала), мисля, че са прави.

Ще речеш, че всичко е съвсем обикновено, но при нас в Касъл Рок, не всички проблеми са толкова прости. Казвам ти, да си знаеш. Всички помнят Франк Дод, патрулния полицай, които полудя преди дванадесет години и уби сума ти жени. Няма да забравят и кучето, което слизаше от хълма със зайци, а после сдави до смърт Джо Кембър и стария скитник. Кучето уби и добрия стар шериф Джордж Банерман. Сега Алън Пангборн му върши работата. И той е свестен човек, но никога няма да се издигне в очите на градчето колкото Големия Джорджи.

И онова дето се случи с Реджиналд Поп Мерил също не става всеки ден. Старият скъперник Поп държеше местния вехтошарски магазин. Казваше се „Емпориум Галориум“. Издигаше се ей там на празното отсреща. Запали се магазинът и толкоз, но има хора дето са го видели (или поне така разправят) и ако ги почерпиш някоя и друга бира в „Кроткия тигър“, ще ти кажат, че тоя пожар, дето изгори „Емпориум Галориум“ и умори Поп без време, не е бил случаен.

Племенникът му Ейс казва, че нещо страховито се случило на чичо му преди пожара — нещо като в „Зоната на здрача“. Естествено, Ейс въобще не беше в града, когато чичо му гушна босилека — тъкмо си довършваше четиригодишната присъда за влизане с взлом. (Хората открай време си знаеха, че Ейс Мерил ще свърши зле. Още като ученик той беше най-големият хулиган, който се е мяркал в тоя град, и децата, като го видеха да се разхожда с мотористкото си яке и каубойски ботуши, пресичаха на отсрещния тротоар.) И все пак хората му повярваха, да ти кажа. Може наистина да е имало нещо странно в онова, което се случи с Поп тогава. А може и да са просто приказки.

При нас всичко е като там, където си израснал. Хора, запалени по религия, хора влюбени, загадъчни, злобни… и от време на време — колкото да има разнообразие — по някоя страховита история като тази с Поп, дето я се е случила, я не. Но Касьл Рок все пак си остава хубаво място за живот и растеж, както пише на табелката, като влизаш в града. Слънцето проблясва весело в езерото и по листата на дърветата, а при ясно време от върха на Касьл Вю се вижда чак до Върмонт. Летовниците спорят върху неделните вестници и от време на време става по някое сбиване на паркинга пред „Кроткия тигър“ в петък или събота вечер, но като си тръгнат летовниците, спират и кавгите. Рок винаги си е било едно от добрите места, а когато някой стане раздразнителен, знаеш ли какво казваме? Казваме: „Ще му мине.“

На Хенри Бофорт например са му дошли до гуша глупостите, които Хю Прийст прави, като се напие, но… ще му мине. Уилма Джърсик и Пети Коб са побеснели една срещу друга, но и на Нети ще й мине (вероятно), а пък Уилма — тя така си кара открай време. Шерифът Пангборн още не може да преживее загубата на жена си и детето, но с времето и на него ще му мине. Артритът на Поли Чалмьрс не се оправя — всъщност даже отива на по-лошо — та може да не й мине, но пък ще свикне да живее с него. Милиони са свикнали.

Е, нахвърляме се един срещу друг от време на време, но иначе нещата вървят гладко. Поне така е било досега. Обаче трябва да ти кажа една истинска тайна, приятелю. Затова и те викнах, като видях, че си се върнал. Струва ми се, че ни предстоят неприятности — истински неприятности. Надушвам ги във въздуха като неочаквана гръмотевична буря. Кавгата между католици и баптисти за „Вечерта в казиното“; децата, дето се подиграват на Слоупи заради заекването; любовната мъка на Джон Лапоант, нещастието на шериф Пангборн… всичко това ще ни се стори детска игра в сравнение с онова, което се задава.

Виждаш ли онази сграда на Мейн Стрийт? През три къщи от празното място, където стоеше „Емпориум Галориум“. Със зелената тента отпред. А, точно тя. Витрините са замъглени, защото още не е отворено. На табелата пише „НЕИЗЖИВЕНИ СПОМЕНИ“. А, кажи ми какво, по дяволите, значи това? И аз не знам, но като че ли оттам идват лошите ми предчувствия.

Точно оттам.

А сега пак погледни нагоре по улицата. Виждаш ли онова момче? Онзи, дето бута колелото и сякаш сънува сладки сънища посред бял ден. Дръж го под око, приятелю. Мисля, че от него ще тръгне всичко.