Стивън Кинг: Неизживени спомени

Предишната вечер Брайън ги бе видял двамата с Прат да лепят онези плакати за дявола и заровете на телефонните кабини по Лоуър Мейн Стрийт, заедно с още цяла сюрия хора. Само дето католиците си заминаха веднага след като си свършиха работата и отведоха и мис Ратклиф със себе си Така погледнато е смешно… но ако беше по-голям, той би бранил със зъби и нокти всеки един плакат, който тя е залепила със святите си ръце.

Замисли се за тъмносините й очи, за дългите й крака на танцьорка и почувства същото крайно възмущение, което винаги го изпълваше, като се сетеше, че през януари тя имаше намерение да смени прекрасното Сали Ратклиф със Сали Прат, което звучеше на Брайън като дебелана, която се пльосва на стръмно стълбище.

„Е — помисли си той, докато завиваше по Мейн Стрийт, — може пък да си промени решението. Всичко се случва. Може Лестър Прат да катастрофира, да получи тумор в мозъка или нещо от този род. Може дори да се окаже, че е пристрастен към наркотици. Мис Ратклиф никога не би се омъжила за наркоман.“

Тези мисли създаваха на Брайън странен комфорт, но не променяха факта, че Хю Прийст бе прекъснал съня му точно след най-вълнуващия момент (целуването с мис Ратклиф и най-вече докосването на дясната й гърда в Тунела на любовта на панаира). Всъщност идеята беше направо налудничава — единадесетгодишен ученик да води учителката си на панаир. Тя беше хубава, но беше и възрастна. Бе казала веднъж на класа, че през ноември ще навърши двадесет и четири.

И така, Брайън сгъна внимателно мечтите си по ръбовете, както човек би сгънал ценен документ, и ги пъхна на рафта в дъното на съзнанието си, където им беше мястото. После намести колелото си и смяташе да се прибере веднага вкъщи, но табелата пред новия магазин привлече вниманието му.

Нещо в нея се бе променило. Той спря и се вгледа.

беше изчезнало и бе заменено от малка квадратна табелка, на която с червени букви на бял фон пишеше:

И толкоз. Просто

Брайън стоеше с колелото между краката, гледаше надписа и сърцето му заби по-често.

„Да не мислиш да влезеш? — попита се той. — Искам да кажа, дори да са отворили един ден по-рано, нямаш намерение да влизаш, нали?“

„Защо не?“ — отвърна си.

„Ами-ии… защото витрината още е матирана, щората на вратата — спусната. Ако влезеш, всичко може да ти се случи. Всичко . Ами, да. Представи си, че този, дето държи магазина, е Норман Бейтс или нещо такова и се облича с дрехите на майка си, а после убива клиентите, а? Остави“ — говореше добрата му половина и сякаш съзнаваше, че е загубила.

Брайън вече си представяше как ще каже на майка си. Как ще влезе и ей така небрежно ще подхвърли: „Мамо, онзи новия магазин, «Неизживени спомени»… отворили са го един ден по-рано. Влязох и поразгледах малко.“

Можете да се хванете на бас, че тя незабавно ще изключи звука на телевизора! И ще иска да чуе всичко от игла до конец!

Тази мисъл бе прекалено примамлива за Брайън. Той пусна стъпенката на колелото си, пъхна се бавно под сянката на тентата — отдолу беше поне десет градуса по-хладно — и тръгна към вратата на „Неизживени спомени“.

Щом сложи ръка на голямата старинна месингова топка, изведнъж му хрумна, че табелата може да не е вярна. Вероятно е стояла зад вратата, приготвена за следващия ден, и някой по погрешка я е сложил. Иззад спуснатата щора не се чуваше нито звук и мястото изглеждаше пусто.

Ала вече стигнал дотам, Брайън врътна топката… и тя поддаде. Езикът щракна и вратата на „Неизживени спомени“ се отвори.

Вътре беше мрачно, но не и тъмно. На тавана бяха монтирали релси със спот-лампи (специалитет на Дик Пери и фирмата му) и някои от крушките светеха, насочени към няколко стъклени витрини, подредени из просторната стая. Повечето от витрините обаче бяха празни. Лампите осветяваха малкото предмети, които все пак бяха изложени.

Дървеният под, който беше гол, когато тук се помещаваше кантората на „Уестърн Мейн“, сега бе покрит с плътен мокет с цвят на бургундско вино. Стените бяха боядисани в ослепително бяло. Мека светлина, бяла като самите стени, се процеждаше през матираната витрина.

„Е, явно е грешка — помисли си Брайън. — Дори не са подредили стоката още. Онзи, дето по погрешка е сложил табелката ОТВОРЕНО на входа, също по погрешка е оставил и вратата незаключена.“

Доброто възпитание изискваше в този случай момчето да затвори отново вратата отвън, да се качи на колелото и да се прибере у дома.