Стивън Кинг - Неизживени спомени

И все пак не му се тръгваше. В края на краищата намираше се в новия магазин и наистина виждаше интериора му. Майка му цял следобед щеше да го разпитва, като разбереше за това. Най-странното бе, че не беше съвсем сигурен какво вижда. Имаше десетина

експоната

(или стоки) във витрините и лампите наистина бяха насочени към тях — може би за проба — само дето Брайън изобщо не можеше да разбере какво представляват те. Е, поне със сигурност можеше да каже, че това не бяха месингови легла и плесенясали стари телефони.

— Е-хо? — викна той неуверено, без да помръдва от входа. — Има ли някой тук?

И тъкмо се канеше да хване топката на вратата отново и да си излезе, когато някой отвърна:

— Тук съм.

Висока фигура — в първия момент му се стори невероятно висока — излезе зад една от витрините от свод, прикрит със завеса от тъмно кадифе. Брайън изпита моментен и твърде ужасяващ пристъп на страх, но когато светлината на една от лампите падна върху лицето на човека, страхът му премина. Мъжът беше възрастен и лицето му излъчваше доброта. Той наблюдаваше момчето е любопитство.

— Вратата ви беше отключена — подхвана Брайън, — та си помислих…

— Разбира се, че е отключена — отвърна високият мъж. — Реших да отворя за малко. Нещо като… предпремиера. А ти си първият ми клиент. Ела, приятелю. Влез спокойно и остави част от щастието, което носиш със себе си!

Той се усмихна и протегна ръка. Усмивката му беше заразяваща. Брайън изведнъж почувства симпатия към собственика на „Неизживени спомени“ и нищо друго не му оставаше, освен да прекрачи прага и да стисне ръката на високия господин, без дори да се замисли. Вратата зад него се залости сама, но той дори не забеляза. Вниманието му бе привлечено от очите на високия мъж — тъмносини, като тези на мис Ратклиф. Сякаш двамата бяха баща и дъщеря.

Ръкостискането на мъжа беше здраво и уверено, но не болезнено. И все пак в него имаше нещо неприятно. Нещо… мазно и някак студено.

— Приятно ми е — каза Брайън.

Тъмносините очи се ококориха срещу лицето му като семафори.

— На мен също ми е приятно да се запознаем — отвърна високият мъж и така Брайън Раск се срещна със собственика на „Неизживени спомени“ преди когото и да било от Касъл Рок.

— Казвам се Лийлънд Гонт — представи се високият мъж. — А ти си…

— Брайън. Брайън Раск.

— Чудесно, господин Раск. А тъй като сте първият ми клиент, мисля, че мога да ви предложа специална цена за онова, което си харесате.

— О, благодаря — смути се момчето, — но не мисля, че мога да си купя нещо от такъв магазин. Няма да ми дадат пари до петък, пък и… — Той отново огледа полупразните витрини. — … изглежда, още не сте подредили цялата стока.

Гонт се усмихна. Зъбите му бяха неравни и изглеждаха жълтеникави на слабата светлина, но Брайън въпреки всичко намери усмивката му за изключително чаровна и отново не можа да се сдържи и й отвърна.

— О, да! — възкликна Лийлънд Гонт. — Това съвсем не е всичко. По-голямата част от… стоката ми — както я определихте — ще пристигне тази вечер. Но все пак имам няколко интересни неща. Разгледайте, млади ми господине Раск. Ако не друго, то поне с удоволствие бих изслушал мнението ви… Пък и сигурно имате майка, нали? Разбира се, че имате. Такъв прекрасен младеж като вас не може да бъде сирак. Прав съм, нали?

— Да, мама си е у дома — кимна с усмивка той и изведнъж му хрумна идея. — Искате ли да я доведа?

Ала още преди да изкаже мисълта си, вече съжаляваше. Не му се искаше да води майка си тук. На следващия ден господин Лийлънд Гонт щеше да принадлежи на целия град. На следващия ден майка му и Майра Ивънс щяха да се нахвърлят отгоре му заедно с останалите жени на Касъл Рок. Момчето предположи, че до края на месеца — какъв ти месец, може би дори до края на седмицата — господин Гонт вече нямаше да изглежда толкова странен и различен, но в този момент той все още беше сензация. В този момент все още принадлежеше само и единствено на Брайън Раск и на него му се искаше това да продължи.

И остана изключително доволен, когато господин Гонт вдигна ръка (пръстите му бяха изключително тънки и дълги, а показалецът и средният бяха съвсем равни на дължина) и поклати глава.

— Не, точно това не искам . Тя без съмнение ще доведе някоя приятелка със себе си, нали?

— Да — отвърна Брайън и си представи Майра.

— Даже може би две или три приятелки. Не, така е по-добре, Брайън. Нали мога да ти викам Брайън?