Стивън Кинг - Неизживени спомени

Когато Поли погледна към чинията си, парчето кейк вече бе свършило. Ръцете все още я боляха, но тя се чувстваше далеч по-добре, отколкото когато бе пристигнала. Спомни си, че заради болките почти се беше отказала да идва, но сега се радваше, че все пак е дошла.

— Трябва да тръгвам — каза тя и погледна часовника си. — Розали ще си помисли, че ми се е случило нещо.

Гонт старателно сложи чиниите една върху друга, подреди вилиците отгоре и затвори капака на кутията.

— Ще ви я върна, щом свърши кейкът. Става ли?

— Разбира се.

— Сигурно още този следобед — сериозно каза той.

— О, няма нужда да бързате толкова — подметна през рамо, докато Гонт я изпращаше към вратата. — Беше ми много приятно, че се запознахме.

— Благодаря ви, че наминахте. — За миг си помисли, че той отново ще се „ръкува“ с лакътя й, и я обзе глупаво отвращение от сухите му ръце. Той обаче не я докосна. — Благодарение на вас денят, от който толкова се страхувах, се превърна в истинска премиера.

— Не се притеснявайте, всичко ще се нареди.

Поли отвори вратата да излезе, но се спря. Не беше любопитствала за миналото му, но имаше нещо, което й бе направило силно впечатление и за което не можеше да не попита.

— Стоката ви е много интересна…

— Благодаря.

— … но никъде не видях цени. Защо?

Той се усмихна.

— Това е малък каприз от моя страна, Поли. Винаги съм смятал, че удоволствието от покупката идва с пазарлъка. Сигурно съм бил източен търговец на килими в предишния си живот, макар че в днешно време хората не вярват в такива работи.

— Значи се ориентирате според клиента? — реши да го под разни малко тя.

— Може да се каже — съгласи се напълно сериозно собственикът и дълбочината на кадифените му очи отново я порази. — По-скоро бих го нарекъл определяне на цената според необходимостта.

— Разбирам.

— Наистина ли?

— Или поне така ми се струва.

— Радвам се тогава — усмихна се той.

— Е, господин Гонт, желая ви успешен ден…

— Лийлънд, ако обичате. Или само Лий.

— Значи Лийлънд. И не се притеснявайте за клиентите, според мен до петък ще трябва да си наемете човек да ги изкарва от тук в края на работното време.

— Дано да сте права. Би било чудесно.

— Довиждане.

— Чао — подхвърли той и затвори вратата след нея. После застана зад стъклото и проследи с поглед Поли Чалмърс, която тръгна надолу по улицата и в движение сложи ръкавиците на болните си ръце — безформени и толкова контрастиращи с останалата част от тялото й, което, макар да не бе забележително, все пак беше стройно и красиво. Гонт се усмихна. Устните му се дръпнаха назад над неравните зъби и лицето му стана свирепо и хищно.

— Точно ти ми трябваш — прошепна в празния магазин. — Ще свършиш чудесна работа.

Предположенията на Поли напълно се потвърдиха. До края на деня част от мъжете и почти всички жени на Касъл Рок минаха през „Неизживени спомени“ на бърз оглед. Всички до един още с влизането започваха да се извиняват на Гонт, че имат само минутка, защото уж били тръгнали нанякъде.

Стефани Бонсейнт, Синтия Роуз Мартин, Барбара Милър и Франсин Пелтие бяха първи. Те пристигнаха едновременно няма и десет минути, след като Поли бе забелязана да си тръгва от новия магазин (новината за нейното напускане светкавично и подробно се разпространи но телефона и безотказния телеграф, който тече по живите плетове в задните дворове на селищата в Нова Англия).

Стефи и приятелките й разгледаха, ахкаха, ухкаха и се извиниха на Гонт, че не могат да останат повече, защото това бил денят им за бридж (като пропуснаха да го уведомят, че седмичната партия започва не по-рано от два следобед). Франси го попита откъде е дошъл. Той и отвърна, че е от Акрън, Охайо. Стефи се поинтересува дали е в антикварния бизнес отдавна. Гонт й каза, че не определи дейността си точно като антикварен бизнес. Синди искаше да разбере откога господин Гонт е в Нова Англия. „От известно време — отговори той. — От известно време.“

И четирите се съгласиха впоследствие, че магазинът е интересен (Толкова странни неща!), но разговорът със собственика изобщо не е дал желаните резултати. Човекът бил по-несговорчив и от Поли Чалмърс. И тогава Бабс отбеляза нещо, което всички знаеха (или понеси мислеха, че знаят): Поли е била първият човек, влязъл в новия магазин, освен това е донесла и кейк. Може би, отсъди Бабс, Поли е познавала господин Гонт… От Преди, от онова време, което тя бе прекарала Другаде.