Стивън Кинг - Неизживени спомени

Синди Роуз прояви интерес към една ваза в стила на Лалик 7 7 Рене Лалик (1860–1945) — френски майстор ювелир, пренесъл мотивите на декоративното изкуство от началото на века в своите и изделия от стъкло и порцелан. — Б. пр. и попита господин Гонт (който, както всички отбелязаха със задоволство, стоеше наблизо, без да се натрапва) колко струва.

— А вие колко мислите? — усмихна се той.

Тя кокетно отвърна на усмивката му и възкликна:

— А-аа! Значи така работите, господин Гонт.

— Да, точно така.

— Е, тогава може би ще губите повече, отколкото печелите. Янките не се поддават на пазарлъци — отсъди Роуз, а приятелките й наблюдаваха с въодушевлението на зрители на Уимбълдън по време на финален мач.

— Времето ще покаже — отвърна той с нотка на предизвикателство в иначе приятелския тон.

Синди Роуз се наведе и внимателно разгледа вазата. Стефи й прошепна нещо в ухото и тя кимна.

— Седемнадесет долара.

Вазата всъщност изглеждаше далеч по-скъпа. Петдесет, а може би и повече. Синди предположи, че в някой антиквариат в Бостън може да я оценят и на сто и осемдесет.

Гонт почукна с пръсти по брадичката си — жест, който Брайън Раск отлично би разпознал, и с известно съжаление отвърна:

— Мисля, че не бих могъл да я продам за по-малко от четиридесет и пет долара.

Погледът на Синди Роуз се оживи. Магазинът определено беше интересен. Тя се бе спряла на вазата просто така, колкото да има за какво да поговори с мистериозния господин Гонт, но сега, като я погледна по-внимателно) видя, че украшението наистина си го бива и прекрасно би стояло в дневната й. Венецът от цветя по дългото гърло идеално щеше да хармонира с тапетите. Преди търговецът да назове цена, която почти й беше но джоба, Синди не беше осъзнала, че отчаяно иска да има тази ваза.

Консултира се с приятелките си.

Собственикът на магазина ги гледаше усмихнат.

Звънчето над вратата дрънна да извести пристигането на още две дами.

Първият работен ден на „Неизживени спомени“ бе започнал.

Когато десет минути по-късно карето за бридж напусна „Неизживени спомени“, Синди Роуз Мартин носеше хартиена торбичка с дръжки. Вътре, увита в оризова хартия, лежеше вазата в стил лалик. Синди я бе купила за тридесет и един долара, плюс таксите и въпреки че даде за нея почти всичките си лични пари, толкова се радваше на придобивката, че направо пърхаше по улицата.

Обикновено след такива импулсивни покупки се чувстваше притеснена и засрамена и все смяташе, че са я преметнали, ако не и направо измамили. Днес тези съмнения не я споходиха. За пръв път сделката бе сключена в нейна полза. Господин Гонт дори я бе поканил да дойде отново, тъй като имал друга такава ваза, която щяла да пристигне със следващата доставка, може би още на следващия ден! Една щеше да стои прекрасно на малката масичка в дневната й, но ако имаше две, можеше да ги постави от двете страни на камината и ефектът щеше да бъде неотразим.

Трите й приятелки също смятаха, че се е справила отлично, и макар да бяха малко разочаровани, че не са успели да научат много за миналото на господин Гонт, мнението им за него като цяло бе твърде високо.

— Има най-прекрасните зелени очи, които съм виждала — замечтано изкоментира Франси Пелтие.

— Зелени ли бяха? — попита Синди малко притеснена. — Не забелязах.

Бяха й се сторили сиви.

По-късно следобед Розали Дрейк от „Ти шиеш и шиеш“ намина край „Неизживени спомени“ през почивката си заедно с Нети Коб, хазайката на Поли. Няколко жени обикаляха из магазина, а в ъгъла две момчета от гимназията в Касъл Рок разлистваха каталог с комикси и възбудено си шепнеха. И двамата бяха единодушни, че магазинът е невероятен. В него имаше всичко, което им трябваше, за да попълнят колекциите си. Само се надяваха цените да не са прекалено високи. Не можеха да го разберат, без да попитат, защото никъде нямаше етикети с цени, а не смееха и да питат.

Розали и Нети поздравиха господин Гонт, а той помоли Розали отново да благодари на Поли за кейка. Погледът му проследи Нети, която се бе отдалечила след представянето и сега гледаше с нескрит копнеж комплект кристални чаши. Той остави Розали насаме със снимката на Елвис и отиде при нея.

— Харесва ли ви цветния кристал, госпожице Коб?

Тя подскочи и се усмихна притеснено. Нети Коб имаше вида и почти болезнения свян на жена, родена да подскача при всеки глас, независимо колко мек и дружелюбен е той.