Дейвид Едингс - Пророчеството

— Каква беше тя? Моята майка?

— Тя беше светлокоса — отговори леля Поул. — Много млада и много красива. Гласът и беше нежен и тя беше много щастлива.

— Тя обичаше ли ме?

— Повече, отколкото можеш да си представиш.

Тогава той пак заплака, ала сега риданията му бяха по-тихи, изпълнени по-скоро със съжаление, отколкото с болка.

Леля Поул го прегърна и го милва, докато той се унесе в сън.

Във фермата на Фалдор имаше и други деца, нещо съвсем естествено в общност от щестдесетина души. По-големите работеха, но имаше три на възрастта на Гарион и те станаха негови другари в игрите и негови приятели.

Най-голямото момче се наричаше Рундориг. То беше година-две по-голямо от Гарион и значително по-високо. Тъй като беше най-голям, Рундориг трябваше да е техен водач, ала понеже беше от народа аренди, умът му беше ограничен и той с готовност отстъпваше тази роля на по-малките. Кралство Сендария, за разлика от другите кралства, беше населено с хора от различни раси и националности. Череки, алгари, драснианци, аренди и дори значителен брой толнедрани се бяха смесили, за да образуват основната националност на сендарите. Арендите, разбира се, бяха много смели, ала се славеха със своята глупост.

Вторият другар в игрите на Гарион беше Доруун, дребно, пъргаво момче, чиито праотци бяха от толкова различни националности, че го наричаха просто сендар. Най-забележителното нещо в Доруун беше това, че той винаги тичаше — никога не си позволяваше просто да върви, ако можеше да потича. Както краката му, тъй и неговият ум, изглежда, се намираха във вечно движение, също както и езикът му. Той непрекъснато приказваше, при това много бързо, и винаги беше възбуден.

Безспорният лидер на малката групичка беше момичето Зубрет, златокоса чаровница, която измисляше различни игри, съчиняваше какви ли не истории и ги убеждаваше да крадат ябълки и сливи от овощната градина на Фелдор. Тя ги управляваше като малка кралица, настройваше ги един срещу друг и предизвикаше битки между тях. Беше безсърдечна и всяко едно от трите момчета понякога я мразеше, дори когато и тримата оставаха безпомощни роби пред нейните най-незначителни прищевки.

През зимата децата се пързаляха на широки дъски по хълма зад къщата и се връщаха у дома мокри, покрити със сняг, с напукани от студа ръце и зачервени бузи, чак когато лилавите сенки на вечерта пропълзяваха върху снежните преспи. Или — след като Дурник ковачът обявеше, че ледът е достатъчно здрав — се пързаляха до насита по замръзналото езеро, което проблясваше, осеяно със скреж, в малката долчинка на изток от постройките на фермата край пътя към Горен Гралт. А когато беше прекалено студено или пък наближаваше пролетта и дъждовете и топлите ветрове правеха снега лепкав, а леда нестабилен, — се събираха в пълния със сено плевник и с часове скачаха от гредите в меката суха трева, като пълнеха косите си с плява, а носовете си с прах, която миришеше на лято.

През пролетта ловяха попови лъжички в заблатените плитчини на езерото и се катереха по дърветата, за да погледат изумени малките сини яйца, които птиците бяха снесли в оплетените от вейки гнезда по високите клони.

Съвсем естествено именно Доруун падна от едно дърво и си счупи ръката една пролетна сутрин, когато Зубрет го подтикна да се покатери до най-високите клони, които се простираха близо до края на езерото. Тъй като Рундориг стоеше безпомощно, зяпнал срещу наранения си приятел, а Зубрет бе избягала едва ли не преди той да тупне на земята, падна се на Гарион да вземе нужното според случая решение. За няколко мига той обмисли сериозно положението и лицето му под буйната рошава коса с цвят на пясък се напрегна. Ръката очевидно беше счупена и Доруун, блед и уплашен, прехапа устни, за да не заплаче.

Някакво движение привлече вниманието на Гарион и той бързо вдигна поглед. Мъж, загърнат в тъмна пелерина и възседнал голям черен кон, стоеше недалеч от тях и напрегнато ги наблюдаваше. Когато погледите им се срещнаха, Гарион почувства внезапен хлад и осъзна, че е виждал този човек по-рано — в действителност тази мрачна фигура се бе спотайвала в обсега на зрението му, откакто се помнеше. И никога не приказваше, само гледаше. В този безмълвен оглед се прокрадваше хладна враждебност, примесена с нещо подобно на неприязън, макар че чувството, което изпитваше мъжът, може би не бе съвсем същото. Доруун захленчи и Гарион отново се обърна към него.

Внимателно завърза с въжения си колан наранената ръка пред гърдите на Доруун и после заедно с Рундориг помогна на пострадалото момче да се изправи.