Дейвид Едингс - Пророчеството

— Стига толкова — твърдо обяви тя от вратата.

Гарион виновно се дръпна от Зубрет.

— Нещо ми беше паднало в окото — бързо излъга Зубрет. — Гарион се опитваше да го извади.

Гарион мълчеше. Лицето му се заливаше в плътна, яростна руменина.

— Наистина ли? — рече леля Поул. — Много интересно. Ела с мен, Гарион.

— Аз… — почна той.

— Тръгвай, Гарион.

С това се сложи край на историята с бонбоните. От този ден насетне времето на Гарион беше изцяло заето в кухнята, а леля Поул, изглежда, непрекъснато го държеше под око. Той дълго време се чудеше какво да прави и отчаяно се тревожеше за Доруун, който сега изглеждаше противно самодоволен, но леля Поул не намали бдителността си и Гарион си остана в кухнята.

В средата на есента, когато листата загубиха зеления си цвят и вятърът ги обрули от дърветата като червено-златен сняг, когато вечерите станаха хладни, а димът от комините във фермата на Фалдор се издигаше, тънък и син, направо към студените звезди по лилавото небе, се върна Улф. Един ветровит следобед той се появи на пътя под ниско надвисналото есенно небе, окапалата шума се въртеше около нозете му, а огромната му тъмна пелерина плющеше на вятъра.

Гарион, който сипваше помията от кухнята на прасетата, го забеляза и изтича да го посрещне. Старецът изглеждаше мръсен след дългия път и много уморен, лицето му под сивата качулка беше безрадостно. Обичайното му лекомислено и бодро поведение бе заменено от мрачно настроение. Гарион никога не го беше виждал такъв.

— Гарион — каза Улф вместо поздрав, — виждам, че си пораснал.

— Минаха пет години — отговори Гарион.

— Нима изтече толкова много време?

Гарион кимна и закрачи до своя приятел.

— Всички ли са добре?

— О, да — каза Гарион. — Всичко си е същото. С изключение на това, че Брелдо се ожени и напусна фермата, а старата кафява крава умря миналото лято.

— Помня кравата — подхвърли Улф, после добави: — Трябва да говоря с леля ти Поул.

— Днес тя не е в добро настроение — предупреди го Гарион. — По-добре ще е, ако отдъхнеш в някой от хамбарите. Ще ти донеса нещо за хапване и пийване.

— Ще трябва да рискуваме и да изтърпим лошото й настроение — отговори Улф. — Онова, което имам да й казвам, не може да чака.

Минаха през портата, прекосиха двора и стигнаха до вратата на кухнята. Леля Поул ги чакаше.

— Пак ли? — язвително изрече ти, сложила ръце на кръста си. — Кухнята ми все още не се е съвзела от последното ти посещение.

— Господарке Поул — започна Улф и се поклони, после изведнъж направи нещо странно — пръстите му очертаха малка сложна фигура във въздуха пред гърдите му. Гарион беше съвсем сигурен, че този жест не е предназначен за неговите очи.

Очите на леля Поул леко се разшириха, после се стесниха. Лицето й помрачил.

— Откъде знаеш… — започна тя, после внезапно се обърна към момчето. — Гарион, трябват ми моркови. Вземи лопата и кофа и ми извади малко от градината зад кухнята.

— Но… — възрази той, но после, разтълкувал добре изражението й, веднага излезе.

Взе лопата и кофа от близкия навес и се приближи до кухненската врата. Подслушването естествено не беше добър навик и се считаше за върховна проява на лошо възпитание, но Гарион отдавна бе стигнал до заключението, че когато го отпращат някъде, разговорът непременно е интересен и по всяка вероятност се отнася конкретно до него. За кратко време му се наложи да се бори със съвестта си против тази постъпка, но след като не видя какво лошо би могло да последва от нея — докато той не издава нищо от онова, което е чул, — съвестта му загуби битката с любопитството.

Слухът на Гарион беше много остър, ала все пак му бяха необходими няколко мига, докато съумее да различи двата познати гласа сред другите звуци в кухнята.

— Той няма да остави никаква следа — каза леля Поул.

— Няма — отвърна Улф. — Но самият предмет ще остави следи, които аз мога да уловя. Мога да го следвам така лесно, както лисицата умее да намира следите на заека.

— И къде ще го занесе? — попита жената.

— Кой може да каже? Неговият ум е затворен за мен. Предполагам, че ще се насочи на север към Боктор. Оттам е най-краткият път до Гар ог Надрак. Той ще узнае, че го преследвам, и ще иска да отиде в земите на ангараките колкото е възможно по-скоро. Кражбата няма да бъде завършена изцяло, докато се намира в земите на Западните кралства.

— Кога се случи това?

— Преди четири седмици.