Дейвид Едингс - Пророчеството

— Аз съм Белар — долетя друг познат глас иззад втората маска. — Богът Мечка на Алорните. И аз заповядвам да се роди този свят.

По своя ред минаха Чалдан, Иса, Недра, Мара, докато се появи последната фигура, която, за разлика от другите, беше облечена в черно, а маската й беше направена от стомана, вместо от дърво.

— Аз съм Торак — глухо отекна гласът на Дурник иззад маската. — Богът Дракон на ангараките. И аз заповядвам да се роди този свят.

Внезапно движение привлече погледа на Гарион и той веднага го проследи с очи. Мургът бе покрил лице с ръцете си в странен, почти церемониален жест. Зад него петимата тули трепереха. Лицата им бяха станали пепеляви.

Седемте фигури пред масата на Фалдор съединиха ръцете си.

— Ние сме Богове — извикаха те в един глас. — Ние заповядаме да се роди този свят.

— Слушайте думите на Боговете — извика Фалдор. — Боговете са добре дошли в къщата на Фалдор.

— Боговете дават своята благословия на къщата на Фалдор — отвърнаха седмината. — И на всички хора, събрани тук.

После се обърнаха и бавно, както бяха дошли, напуснаха трапезарията.

Дойде редът на подаръците. Всички бяха обхванати от възбуда, защото подаръците бяха от Фалдор и добрият фермер дълго бе умувал какъв е най-подходящият подарък за всеки един от неговите хора. Нови ризи, панталони, рокли и обувки се виждаха навсякъде, но тази година Гарион бе опиянен от радост, когато отвори малко, завито с плат вързопче и намери в него изящна, скрита в красива ножница кама.

— Той вече е почти мъж — обясни Фалдор на леля Поул. — А мъжът винаги има нужда от добър нож.

Гарион естествено незабавно изпробва острието на подаръка си и веднага успя да се пореже.

— Е, тъкмо това трябваше да се очаква — рече леля Поул, но дали приказваше за раната, за самия подарък, или за това, че Гарион е пораснал, така и не можа да се разбере.

На следващата сутрин мургът купи свинските бутове и си замина заедно с петимата тули. След няколко дни Анхелда и Айлбриг опаковаха багажа си и поеха обратния път към град Сендар, а фермата на Фалдор се върна към обичайния си начин на живот.

Зимата продължи. Снегът затрупа всичко, после се стопи и пролетта отново дойде, както винаги. Единственото събитие, което направи тази пролет по-различна от всички останали, бе пристигането на Брил, новия ратай. Един от по-младите работници се беше оженил, после нае малък земеделски имот наблизо и напусна фермата, натоварен с полезни подаръци и съвети от Фалдор как да устрои живота си като женен човек. Брил беше нает на негово място.

Според Гарион Брил беше определено неприятна добавка към фермата. Туниката и панталоните на мъжа бяха кърпени и изцапани с петна. Черната коса и рядката му брада бяха сплъстени, очите му бяха разногледи, той беше навъсен, саможив човек, вечно мръсен. Около него се носеше кисела миризма на стара пот, отблизо направо непоносима. След няколко опита да го заговори Гарион се отказа и започна да го отбягва.

Но момчето откри други неща, които запълниха времето му тази пролет и последвалото я лято. Макар че досега приемаше Зубрет по-скоро като пречка в игрите, отколкото като истински другар, Гарион съвсем внезапно започна да я забелязва. Винаги бе осъзнавал, че тя е хубава, но преди идването на пролетта този факт беше съвсем маловажен и той предпочиташе компанията на Рундориг и Доруун. Сега положението се промени. Откри, че другите две момчета също са започнали да й обръщат повече внимание, и за пръв път в живота си започна да чувства събуждането на ревността.

Зубрет, разбира се, безобразно флиртуваше и с тримата и с положителност сияеше от щастие, когато те си хвърляха свирепи погледи в нейно присъствие. Задълженията на Рундориг го задържаха по-голямата част от времето в полето, ала Доруун представляваше сериозна грижа за Гарион. Той стана твърде нервен и често започна да си намира извинения, за да се измъкне на двора, където проверяваше дали Доруун и Зубрет не са заедно насаме.

Собствената му тактика беше очарователно проста — Гарион прибягна до подкупване. Зубрет като всички малки момичета обичаше бонбони, а Гарион имаше достъп до цялата кухня и скоро двамата установиха следното споразумение: Гарион крадеше бонбони от кухнята за своята приятелка с коси с цвета на слънчев лъч и в замяна тя му позволяваше да я целуне. Може би нещата щяха да отидат още по-далеч, ако един ярък летен следобед леля Поул не ги бе хванала в разгара на подобна размяна, уединени в сеното в плевника.