Дейвид Едингс - Пророчеството

Граф Селайн учтиво се изкашля и каза:

— Смятам, че младият Гарион има какво да ни разкаже.

— Сигурно е така — откликна леля Поул и се обърна към Гарион. — Спомням си, че ти казах да отидеш в стаята си. Какво стана после?

— Ашарак беше вътре — обясни Гарион. — Заедно с войниците си. Опита се да ме накара да отида при него. Когато не успя, каза, че веднъж вече ме е държал в ръцете си и с лекота пак ще ме накара да попадна там. Не разбрах точно какво иска да каже, ала му отвърнах, че първо трябва да ме улови. После побягнах.

Бранд, регентът на Рива, се засмя.

— Не виждам в какво би могла да го упрекнеш дотук, Поулгара. Мисля, че ако аз самият заваря жрец кролим в стаята си, вероятно също ще си плюя на петите.

— Сигурен ли си, че беше Ашарак? — попита Силк.

Гарион кимна и каза:

— Познавам го открай време. През целия си живот. И той ме познава. Извика ме по име.

— Бих желал хубаво да си поприказвам с този Ашарак — рече Анхег. — Искам да му задам няколко въпроса за всичките беди, които предизвиква от толкова време в кралството ми.

— Съмнявам се, че ще го откриеш, Анхег — намеси се господин Улф. — Изглежда, че той е нещо повече от жрец кролим. Веднъж докоснах ума му — в Мурос. Това не беше обикновен ум.

— Доста трудно ще е да го намеря — каза Анхег мрачно.

— Но дори и кролимите не могат да вървят по водата, така че ще затворя всички пристанища и ще пусна войниците да го търсят по планините и горите. През зимата те бездруго стават тлъсти и се чудят какво да правят. Тъкмо ще им създам работа.

— Да изкараш на снега посред зима затлъстели войници — това няма да те направи обичан крал — отбеляза Родар.

— Обявете награда — предложи Силк. — Така хем ще останете обичан крал, хем работата ще потръгне.

— Отлично хрумване — одобри Анхег. — Каква награда би предложил ти, принц Келдар?

— Толкова злато, колкото тежи главата на Ашарак — отвърна Силк. — То би откъснало дори най-тлъстия войник от чашата със зарове и бурето с бира.

Анхег трепна.

— Той е кролим — напомни Силк. — Те вероятно няма да го намерят, но ще обърнат всеки камък в кралството, докато търсят. Златото ви ще остане непокътнато, войниците ви ще се поупражнят добре, а вие ще спечелите репутация на щедър владетел. А щом всеки човек в Черек го търси, Ашарак ще е прекалено зает да се скрие по-добре, така че няма да му остане време да ви създава неприятности. Човек, чиято глава е по-ценна за другите, отколкото за самия него, просто няма време да върши глупости.

— Принц Келдар — заяви сериозно Анхег. — Ти си хитър човек.

— Опитвам се, крал Анхег — отговори остроносият с ироничен поклон.

— Мога ли да се надявам, че някога ще дойдеш на служба при мен? — предложи кралят на Черек.

— Анхег! — бурно запротестира Родар.

— Кръвта вода не става, крал Анхег — въздъхна Силк. — Аз съм свързан с моя вуйчо чрез роднинска връзка. Но въпреки всичко бих се заинтересувал да изслушам вашето предложение. То може да помогне при бъдещите преговори относно компенсациите, които ще получа за своите услуги.

Смехът на кралица Порен прозвуча като мъничко сребърно звънче, а лицето на крал Родар доби трагичен израз.

— Ето, виждате — заяви той. — Отвсякъде съм заобиколен от предатели. Какво да стори един беден тлъст старец като мен?

Един навъсен воин влезе в стаята и с отсечена стъпка приближи към Анхег.

— Изпълнено е, кралю — рапортува той. — Искате ли да видите главата му?

— Не — кратко отвърна Анхег.

— Да я набием ли на кол край пристанището? — попита воинът.

— Не — отвърна Анхег. — Някога Джарвик беше смел мъж. И е мой роднина все пак. Изпратете го на съпругата му за подходящо погребение.

Воинът се поклони и напусна стаята.

— Вълнува ме въпросът с кролима Ашарак — каза кралица Ислена на леля Поул. — Не бихме ли могли ние двете с теб, лейди Поулгара, да измислим начин, по който да открием къде се намира?

— Смело казано, Ислена — светкавично се намеси господин Улф. — Но ние не бихме позволили кралицата на Черек да поеме такъв риск. Аз съм убеден, че уменията ти са огромни, но подобно търсене изцяло разкрива ума. Ако Ашарак усети, че го търсиш, веднага ще отвърне на удара. Поулгара няма да бъде застрашена, но се боя, че твоят ум може да бъде угасен като пламък на свещ. Би било огромен срам кралицата на Черек да прекара остатъка от живота си като буйстваща луда.

Ислена изведнъж пребледня и не забеляза лукавото подмигване, което господин Улф отправи към Анхег.