Дейвид Едингс - Пророчеството

— Добре съм, лельо Поул — извика той през тесния процеп в стената. — Тук съм, горе.

— Гарион? — Тя погледна нагоре. — Къде си?

— Тук съм, близо до тавана — отвърна той. — Зад стената.

— Как стигна дотам?

— Не зная. Няколко мъже ме преследваха, а аз тичах. Чак тука се спрях.

— Веднага слез долу.

— Не зная как, лельо Поул — обясни той. — Тичах толкова дълго и направих толкова много завои, че сега не мога да се върна. Загубих се.

— Добре — отговори му тя вече по-спокойно. — Не мърдай оттам. Ще измислим някакъв начин да те свалим.

— Надявам се — каза той.

— Все отнякъде трябва да излезе — каза крал Анхег и погледна с присвити очи към мястото, където нервно чакаше Гарион. — Просто трябва да следва посоката на нашите гласове.

— И да попадне право в ръцете на мурга Ашарак? — попита леля Поул. — По-добре да остане там, където е.

— Ашарак бяга, за да спаси живота си — рече Анхег. — Той не е в палата.

— Доколкото си спомням, предполагахте, че въобще не е в кралството — отвърна тя многозначително.

— Добре, Поул — каза господин Улф, после подвикна: — Гарион, накъде върви коридорът?

— Изглежда, че продължава към края на залата с троновете — отговори Гарион. — Не мога да кажа със сигурност дали завива нанякъде, или не. Тука е доста тъмно.

— Ще ти подадем две факли — каза Улф. — Остави едната на мястото, където се намираш, и продължи по коридора с другата. Щом виждаш първата факла, значи вървиш по права линия.

— Много умно — отбеляза Силк. — Щеше ми се и аз да бъда на седем хиляди години, за да разрешавам всички трудности по този начин.

Улф остави думите му без коментар.

— Аз продължавам да мисля, че най-сигурният начин е да вземем няколко стълби и да пробием дупка в тавана — заяви Барак.

Крал Анхег го изгледа огорчено.

— Не бихме ли могли отначало да опитаме с хрумването на Белгарат?

— Ти си кралят, ти решаваш — сви рамене Барак.

— Благодаря — сухо отвърна Анхег.

Един войник донесе дълъг прът и подаде две факли на Гарион.

— Ако този коридор продължава по права линия — предположи Анхег, — момчето би трябвало да излезе някъде към кралските покои.

— Интересно — рече крал Родар и повдигна едната си вежда. — Би било наистина много поучително да се знае дали коридорът води до стаите на краля, или извежда от тях.

— Твърде възможно е това да е някакъв отдавна забравен проход, осигуряващ светкавично бягство — отвърна Анхег оскърбено. — В края на краищата историята на тази страна не е много миролюбива. Не е необходимо да подозираме най-лошото, нали?

— Естествено — любезно рече крал Родар. — Изобщо не е нужно.

Гарион нагласи една от факлите край процепа в стената и тръгна по прашния коридор, като често обръщаше поглед назад, за да е сигурен, че все още вижда светлината й. Накрая стигна до тясна врата, която отвеждаше в празен килер, долепен до великолепна спалня. Отпред се виждаше широк, добре осветен коридор.

Няколко войници вървяха по коридора и сред тях Гарион разпозна Торвик, главния ловец на краля.

— Ето ме — подвикна той и излезе на светло.

— Май си бил доста зает, а? — рече Торвик и се засмя.

— Да не мислиш, че съм го искал? — отвърна Гарион.

— Хайде да те заведем при крал Анхег — предложи Торвик. — Леля ти, изглежда, е много загрижена за тебе.

— Сигурно ми е сърдита — каза Гарион и се опита да тръгне в крачка с широкоплещестия мъж.

— Сто на сто — отвърна Торвик. — Жените почти винаги ни се сърдят по една или друга причина. Това е нещо, с което ще трябва да свикваш, докато растеш.

Леля Поул чакаше до вратата на тронната зала. Не последваха никакви укори — във всеки случай, все още не. За един кратък миг тя го притисна диво към себе си, ала после го премери със строг поглед.

— Чаках те, скъпи — каза тя почти спокойно, след което го заведе в залата при останалите.

— В стаята на баба ми, казваш? — възкликна Анхег, щом чу обяснението на Торвик. — Удивително! Спомням си, че тя беше капризна стара дама, която вървеше с бастун.

— Никой не се е родил стар, Анхег — подхвърли лукаво крал Родар.

— Сигурен съм, че има много обяснения, Анхег — добави кралица Порен. — Съпругът ми просто те дразни.

— Един от войниците погледна в прохода, Ваше Величество — тактично подхвана Торвик. — Прахта там е много гъста. Възможно е никой да не е използвал този коридор цели столетия.

— Изумително — повтори крал Анхег.

Темата беше деликатно изоставена, макар че лукавото изражение на Родар говореше по-красноречиво от всякакви думи.