Артър Кларк: Градът и звездите

— Имам новини за теб, Алвин — каза той. — Мисля, че познаваш Сенатора Джирейн.

За миг Алвин се озадачи, после си спомни.

— Разбира се… той е един от първите, които срещнах в Лис. Не беше ли в тяхната делегация?

— Да, опознахме се много добре. Той е блестящ човек и знае за човешкия ум повече, отколкото бих повярвал, че е възможно… макар да твърди, че по стандартите на Лис е просто начинаещ. Кани се, докато е тук, да работи по един проект, който ще ти дойде присърце. Надява се да анализира принудата, която ни държи в града, и вярва, че щом открие как е била наложена, ще може да я отстрани. Вече има около двадесет сътрудници.

— И ти си един от тях?

— Да — отговори Джесерак и по лицето му се мярнаха следи от най-близкото подобие на срамежливост, което Алвин някога бе виждал или щеше да види у него. — Не е лесно и в никакъв случай не е приятно… но вдъхновява.

— Как работи Джирейн?

— Чрез сагите. Поръча да му изработят цяла поредица и изследва как реагираме на тях. Никога не съм мислил, че на тая възраст пак ще се върна към детските забави.

— Какво са сагите? — попита Хилвар.

— Измислени светове на сънищата — обясни Алвин. — Поне повечето от тях са измислени, макар че някои вероятно се основават на историческите факти. Милиони от тях са записани в запаметяващите системи на града, можеш да избереш каквото преживяване или приключение пожелаеш и докато импулсите се подават в мозъка ти, то ще ти изглежда абсолютно реално. — Той се обърна към Джесерак. — В какви саги се включва Джирейн?

Както можеш да предположиш, повечето от тях са за излизане от Диаспар. Някои ни връщат към най-ранния ни живот, колкото е възможно по-близо до основаването на града. Джирейн вярва, че близостта до извора на тази принуда ще му помогне да я подкопае.

Новините окуражиха Алвин. Делото му би било свършено само наполовина, ако отвореше вратите на Диаспар… за да открие, че никой не желае да ги прекрачи.

— Наистина ли искаш да напуснеш Диаспар? — коварно запита Алвин.

— Не — решително отвърна Джесерак. — Мисълта ме ужасява. Но разбирам колко сме грешили, като смятахме Диаспар за единствено важен в целия свят, и логиката ми подсказва, че трябва някак да поправим грешката. Емоционално все още не съм в състояние да напусна града, може би никога няма да бъда. Джирейн мисли, че може да застави някои от нас да отидат в Лис, и аз искам да подкрепя експеримента, макар че едновременно с това се надявам той да се провали.

Алвин изпита ново уважение към стария наставник. Вече не подценяваше властта на внушението, нито пренебрегваше силите, способни да заставят човек да постъпи в разрез с логиката. Неволно сравни спокойната смелост на Джесерак с паническото бягство на Хедрон в бъдещето. Ала новото разбиране на човешката природа вече не му позволяваше да осъди поведението на Шута.

Уверен бе, че Джирейн ще доведе начинанието си докрай. Колкото и силно да желаеше, Джесерак можеше да се окаже прекалено стар, за да срути схемите на цял един живот и да започне отначало. Това нямаше значение, щяха да дойдат други, изкусно ръководени от психолозите на Лис. И щом неколцина се изтръгнеха от милиардолетния калъп, ставаше само въпрос на време останалите да ги последват.

Запита се какво ще стане с Диаспар — и с Лис, — когато бариерите окончателно рухнат. Трябваше някак да се спасят най-добрите елементи от двете култури и да се слеят в ново, по-здраво общество. Само всеобщият принос на мъдрост и търпение би помогнал да се изпълни тази непосилна задача.

Вече се сблъскваха с някои от трудностите на предстоящите промени. Посетителите от Лис любезно, но твърдо отказваха да се настанят в предвидените градски квартири. Изградиха си временни жилища в парка, където гледката им напомняше за Лис. Единственото изключение беше Хилвар — макар че не му се нравеше да живее в къща с неопределени стени и призрачна мебелировка, той решително прие гостоприемството на Алвин, окуражаваше го обещанието, че няма да останат задълго.

Никога през живота си Хилвар не се бе чувствувал самотен, но в Диаспар срещна самотата. Градът му бе по-чужд, отколкото Лис за Алвин. Безконечната сложност на Диаспар и тълпите непознати хора, изпълващи сякаш всеки кубически сантиметър наоколо, потискаха и замайваха Хилвар. Макар и повърхностно, той познаваше всички в Лис, независимо дали ги бе срещнал, или не. Населението на Диаспар не би могъл да опознае дори за хиляда живота и въпреки че разбираше колко е нелепо, в душата му се надигаше смътно отчаяние. Само дружбата с Алвин го задържаше в този неразбираем свят.