Артър Кларк - Градът и звездите

Джесерак не смяташе, че е постигнат особен напредък, всъщност не виждаше как би могъл да се постигне. Съветът просто бе приел съществуването на Лис, но все още не изглеждаше в състояние да осъзнае какво се е случило. Съветниците явно бяха изплашени… и също тъй изплашени, досещаше се Джесерак, бяха посетителите, макар да го прикриваха по-добре.

Самият Джесерак не беше толкова ужасен, колкото очакваше, страховете му не бяха изчезнали, но най-после ги гледаше в лицето. Нещичко от Алвиновото безразсъдство — или смелост? — започваше да променя неговите възгледи и да му разкрива нови хоризонти. Не вярваше, че някога ще дръзне да пристъпи извън стените на Диаспар, но сега разбираше какво е тласнало Алвин да го направи.

Въпросът на Председателя го завари неподготвен, но той бързо се опомни.

— Според мен — каза той — това, че ситуацията възникна едва сега, е чиста случайност. Знаем, че до наше време е имало четиринадесет Единствени и зад тяхното създаване трябва да се крие някакъв конкретен план. Смятам, че този план е целял да предотврати вечното разделяне на Лис и Диаспар. Алвин се справи с това, но той постигна още нещо, което не вярвам да е влизало в първоначалната схема. Може ли да го потвърди Централният компютър?

Безличният глас отговори веднага.

— Съветникът знае, че не мога да коментирам инструкциите на моите създатели.

Джесерак прие мекия укор.

— Каквато и да е причината, ние не можем да оспорваме фактите. Алвин отлетя в космоса. Когато се завърне, можете да му попречите да потегли отново… макар че не ми се вярва да успеете — дотогава ще е научил много неща. И ако се е случило онова, от което се боите, никой от нас не ще може да направи нищо. Земята е абсолютно беззащитна… милиони векове е била такава.

Джесерак помълча и огледа масите. Думите му не се нравеха никому, пък и той не очакваше нищо друго.

— Но аз не виждам защо трябва да се тревожим. Сега Земята не е в по-голяма опасност, отколкото когато и да било. Защо да смятаме, че двама мъже в един мъничък кораб трябва отново да стоварят върху ни гнева на Завоевателите? Ако сме честни със себе си, ще се съгласим, че Завоевателите биха могли да унищожат нашия свят още преди милиони години.

Настъпи неодобрително мълчание. Това бе ерес — сам Джесерак би я осъдил някога.

Гневно намръщен, Председателят го прекъсна.

— Нали има легенда, че Завоевателите пощадили Земята при условие Човекът никога да не се връща в космоса? Не нарушихме ли това условие?

— Легенда, да — каза Джесерак. — Приемаме безусловно много неща и това е едно от тях. Обаче то не се подкрепя от доказателства. Трудно ми е да повярвам, че толкова важен факт няма да е записан в паметта на Централния компютър и все пак той не знае нищо за този договор. Вече го питах, макар и само чрез информационните системи. Нека Съветът си направи труда да зададе въпроса пряко.

Джесерак не искаше да рискува второ предупреждение, че навлиза в забранена територия, затова зачака отговора на Председателя.

Не получи отговор, защото посетителите от Лис в този миг внезапно подскочиха в креслата си, а лицата им едновременно застинаха в израз на недоверие и тревога. Те сякаш слушаха как някакъв далечен глас им нашепва съобщение.

Съветниците чакаха и докато продължаваше беззвучният разговор, тревогата им растеше минута след минута. Най-после водачът на делегацията се изтръгна от транса и смутено се обърна към Председателя.

— Току-що получихме много странни и тревожни новини от Лис — каза той.

— Да не би Алвин да се е завърнал на Земята? — запита Председателят?

— Не… Не Алвин. Нещо друго.

Докато приземяваше верния си кораб на ливадите край Еърли, Алвин се запита дали някога в историята на човечеството някой кораб е докарвал подобен товар на Земята — разбира се, ако Ванамонде се разполагаше във физическия обем на машината. През цялото пътуване той не бе подал признак на живот; Хилвар, който усещаше по-пряко тия неща, вярваше, че само онова, което привлича вниманието на Ванамонде, може да има някакво положение в пространството. Самият Ванамонде не се разполагаше никъде… а може би дори и никога.

Серанис и петима Сенатори ги чакаха да излязат от кораба. Алвин вече бе срещал единия Сенатор при последното си посещение, направи извода, че другите двама от оная среща сега са в Диаспар. Питаше се как ли се чувствува сега делегацията и как е реагирал градът на първите пришълци след толкова милиони години.