Артър Кларк - Градът и звездите

Сега, когато познаваше възможностите на този чудесен инструмент, той имаше ясен план за действие. Не трябваше да губи месеци и години, за да изследва Диаспар отвътре — стая по стая, коридор по коридор. От тази нова наблюдателница можеше да облети града отвън и веднага да открие всеки отвор, водещ към пустинята и отвъдния свят.

Тази победа, този опияняващ успех го замайваше и изпълваше с копнеж да сподели радостта си. Той се обърна към Хедрон, искаше да му благодари за решаващата помощ. Но Шута бе изчезнал и Алвин веднага разбра защо.

В Диаспар може би само Алвин бе в състояние спокойно да гледа картината, която изпълваше екрана сега. Хедрон можеше да го подкрепи в търсенето, но дори един Шут споделяше непонятния ужас пред Вселената, който тъй дълго приковаваше човечеството в нищожния му свят. Алвин трябваше да продължи сам.

Поне за малко самотата бе отлетяла от душата на Алвин, сега тя отново се стовари върху него. Но нямаше време за меланхолия, очакваха го дела. Той се обърна към монитора, бавно раздвижи образа на градската стена и започна дългото търсене.

Малцина забелязаха това, но през следващите няколко седмици Алвин рядко се мяркаше в Диаспар. Когато откри, че вместо да се промъква в покрайнините на града, бившият му възпитаник прекарва цялото си време в Дома на съвета, Джесерак въздъхна с облекчение — предполагаше, че поне там Алвин няма да създаде неприятности. Еристон и Етаниа се обадиха един-два пъти в стаята му, откриха, че го няма, и не помислиха нищо. Алистра се оказа по-настоятелна.

Увлечението и по Алвин бе истински удар за нейното духовно равновесие (защо ли търсеше точно него сред далеч по-подходящите кандидати?). Алистра никога не бе имала трудности в избора на партньори, но в сравнение с Алвин всички познати мъже изглеждаха нереални, отлети в един и същ безформен калъп. Тя нямаше да го загуби без борба, не би могла да изтърпи предизвикателното му отчуждение и безразличие.

Но кой знае дали не я тласкаха по-скоро майчински, отколкото любовни пориви. Наистина раждането отдавна тънеше в забрава, ала женските инстинкти на състрадание и закрила оставаха все тъй силни. Въпреки цялата самоувереност и упорство на Алвин, въпреки решението му да крачи по нови пътища, Алистра долавяше душевната му самота.

Когато откри изчезването на Алвин, тя незабавно запита Джесерак какво се е случило. След кратко колебание Джесерак реши да и каже. Ако Алвин желаеше да бъде сам, решението зависеше единствено от него. Наставникът нито одобряваше, нито осъждаше тази връзка. Всъщност той харесваше Алистра и се надяваше на нейното благотворно влияние за постепенното нагаждане на Алвин към живота в Диаспар.

Дългият престой на Алвин в Дома на съвета можеше да означава само едно — че изследва някакъв проект. Това поне разсейваше страха на Алистра от възможни съперници. Но сега вместо ревността, в нея се издигаше любопитството. Понякога тя се упрекваше, че изостави Алвин в Кулата Лоран, макар да знаеше, че отново ще постъпи така, ако ситуацията се повтори. Не можеш да разбереш мислите на Алвин, казваше си тя, ако не откриеш каква цел преследва.

Изпълнена с решителност, тя нахлу в главната зала на Дома. Царуващата тук тишина и направи впечатление, но не я изплаши. Край отсрещната стена бяха подредени информационни автомати и Алистра спря пред един от тях.

Щом светна сигналът за готовност, тя бързо изрече:

— Търся Алвин, той е някъде в тази сграда. Къде мога да го намеря?

Дори за цял живот човек не можеше да свикне със светкавичните отговори на информационните автомати. Някои хора знаеха — или претендираха, че знаят — как се постига това и сипеха учени приказки за „време на достъпност“ и „резервно пространство“, ала това не накърняваше вълшебството на крайния резултат. В безконечните предели на достъпната за града информация всеки съществен въпрос получаваше незабавен отговор. Осезаема отсрочка имаше само когато въпросът налагаше да се извършат сложни изчисления.

— Той е при мониторите — гласеше отговорът.

За Алистра сведението не значеше нищо. Машините никога не предлагаха повече информация, отколкото изискваше въпросът. Изкуството правилно да оформяш въпросите си идваше едва след дългогодишни упражнения.

— Как да стигна при него? — запита Алистра. Мониторите не я интересуваха, когато стигнеше при тях, щеше да разбере какво представляват.

— Мога да ти отговоря само с разрешение на Съвета.