Любомир Николов - Последната врата

Ако днес е първата вечер, мини на 147.

Ако е втората вечер, мини на 166.

Още преди да довършиш, джуджето Арнир се хваща за корема и започва да се превива от смях!

— Ох, ще ме скъсаш! Ама ти си бил голям веселяк! Значи тоя грозник ти се пада пръв приятел, а?

Веселието му е толкова заразително, че без да искаш ти също се усмихваш.

Мини на 146.

Отдръпвате се назад и тролът се захваща да разчисти срутването. Огромните му ръце подхвърлят камъните като перушинки. Скоро пред вас се разкрива просторна подземна зала, която надминава по великолепие всичко видяно досега. Стените са покрити с изумителна мозайка от ахати, нефрит, яспис и оникс, изобразяваща сцени от живота на елфите и джуджетата.

— Блажени времена са били… — тъжно прошепва джуджето. — Времена, когато Вълшебните народи не са познавали страха и тревогата…

Но никой не обръща внимание на думите му, защото всички погледи са отправени към стената в дъното. Там, сред мозайката от полускъпоценни камъни, се тъмнее висок правоъгълник от гола скала, шлифована до блясък. Височината на това празно пространство достига почти три човешки ръста, а наоколо сияе великолепна рамка от злато и елмази.

— Вратата! — задавено възкликва елфът. — Първата врата!

И той изтичва напред, за да докосне с треперещи ръце голата скала.

— Вратата ли? — повтаряш ти.

— Първата врата — обяснява джуджето. — Легендите разказват, че в стари времена моят народ обединил уменията си с магическите знания на елфите и от този съюз се родили много вълшебни и прекрасни неща. Ала най-голямото им дело била Първата врата към един друг свят, изпълнен с несравнима прелест. Именно тя послужила по-късно като модел за другите врати, през които вълшебните народи избягали завинаги от преследването на алчните хора.

— Бихме ли могли да я отворим? — питаш ти с пресекващ от вълнение глас.

Джуджето отваря уста да отговори, но елфът го изпреварва.

— Не знам — простичко казва той. — От малък живея в плен и затова владея само нищожна част от магическите умения на моя народ. Във всеки случай бих могъл да опитам. Но ние, елфите, не обичаме да налагаме волята си, затова ще трябва да решиш сам: искаш ли да отворя вратата?

Ако искаш елфът да отвори вратата, мини на 259.

Ако не желаеш това, продължи на 161.

Сега може да те спаси само шансът. Посочи едно число от таблицата в края на книгата.

От 1 до 6 — мини на 257.

От 7 до 12 — продължи на 246.

Тонът на старото джудже е толкова категоричен, че няма място за възражения. Всякакъв спор е излишен.

Мини на 207.

— Скоро ще се разсъмне — важно казва джуджето.

Ядосано махваш с ръка.

— Хубаво де, това и без тебе го знам.

Джуджето се ухилва.

— Добре тогава. А чувал ли си, че троловете не могат да понасят слънчевата светлина? Трябва да осигурим някаква защита на нашия приятел.

Плясваш се по челото. Как си могъл да забравиш това, което знаят и най-малките деца! Ако не беше джуджето, още първите слънчеви лъчи щяха да те лишат от един могъщ съюзник. Бързо се обръщаш към трола.

— Откъсни парче брезент. Гледай да е по-голямо, за да ти служи като наметало.

— Колко сте умни! — възхитено възкликва тролът и бързо изпълнява нареждането.

Мини на 160.

Няколко часа почивате на поляната, където е станала първата ви среща с горската стража. Около пладне сте готови да тръгнете обратно към Химур-Ган. На сбогуване елфите ви донасят запас от храна за из път — сушени плодове и невероятно вкусни медени питки. Преди раздялата вождът ви оглежда един по един. Когато идва твоят ред, той внезапно трепва.

— Лошо предчувствие имам, човече. Носиш нещо, което може да ти навлече беда. Не знам какво е, но се пази. — Той бръква под дрехата си и изважда искрящ зеленикав камък. — Вземи го. Това е берил, любимият камък на моя народ. От днес те обявявам за приятел на елфите. Сбогом… и дано слънцето и звездите винаги да греят над твоя път.

Мини на 191.

Великолепно! Ти се справи с трудната задача и заслужи възхищението на своите спътници. Добре би било да запазиш текста на надписа и да го свериш с картата — в бъдеще това ще ти помогне да избереш верния път.

А сега е време да решиш какво ще правиш по-нататък.

Ако още не си опитвал да отвориш Първата врата и желаеш да го сториш сега, мини на 188.

Ако искаш да излезете от залата през малката вратичка в левия ъгъл, прехвърли се на 28.