Любомир Николов - Последната врата

Ако задържиш арбалета, мини на 67.

Ако не желаеш да го носиш, прехвърли се на 4.

Елфът тежко въздъхва, но не възразява. За няколко секунди в залата настава тишина.

— Е, какво ще правим сега? — раздава се зад гърба ти грубоватият глас на трола.

Мини на 57.

Свиваш рамене. Какво пък толкова, нека дойде. Глупаво би било да се правиш на командир.

Докато се промъкваш между стъблата на брезите, гласовете стават все по-силни. Групата наближава. Откриваш място, откъдето ще можеш да виждаш открития склон, и залягаш зад един дънер.

Неочаквано Гилмориен те потупва по рамото и прошепва с укор:

— Ех, човече… Та ти нямаш никакъв усет за гората! Не виждаш ли, че си избрал най-лошото скривалище? Ела малко по-настрани.

Ако приемеш предложението на Гилмориен, мини на 260.

Ако откажеш, прехвърли се на 263.

Вече си вътре, когато внезапно груба ръка те спипва за яката. Стреснато скачаш на крака. Пред тебе стои огромен мъжага с кожени дрехи и железни гривни на китките.

— Накъде така, приятелче? — пита той със зловещ глас. — Имам чувството, че не си платил на входа.

Печално свиваш рамене. Прав е и нямаш какво да му кажеш.

Мъжагата се ухилва зловещо.

— Хайде, пръждосвай се, додето не съм решил да те пребия за назидание на останалите.

С наведена глава тръгваш към изхода. Внезапно онзи подвиква изотзад:

— Хей, хитрецо! Ако толкова ти се иска да посетиш представлението, имаш един шанс. Предлагам ти да се биеш срещу трола.

Ако се съгласиш, мини на 186.

Ако не поемеш подобен риск, мини на 213.

Стискаш зъби и се мъчиш да удържиш гнева си, ала не знаеш дали ще успееш.

Посочи едно число от таблицата в края на книгата.

От 1 до 6 — мини на 42.

От 7 до 12 — прехвърли се на 196.

Харесваш спътниците си, но вече знаеш, че всеки от тях си има недостатъци. Затова им заръчваш да те чакат близо до пътя и се отправяш сам към „Желязната корона“.

Въпреки лошите предчувствия, ти се мъчиш да бъдеш храбър. Какво пък толкова? Ще купиш малко храна и веднага се връщаш при останалите. Не изглежда чак толкова трудно.

Когато влизаш в хана, настроението ти е почти весело.

Мини на 141.

Завръщаш се в своята тясна стаичка зад работилницата, но видяното тази вечер не ти дава покой. Цял час крачиш напред-назад между четирите стени, докато накрая не издържаш. Излизаш и отново тръгваш към цирка.

Нощта е обгърнала заспалото градче. По улиците не се мярка жива душа. Наближаваш шатъра сред пълна тишина и изведнъж до слуха ти долита тиха, безкрайно нежна песен. Никога не си чувал подобни омайни звуци, но веднага се досещаш — това е една от легендарните магически песни на елфите. И макар че не разбираш нито една дума, смисълът прониква право в сърцето ти. Плененият елф те моли да го освободиш.

Много добре знаеш, че ако го сториш, ще нарушиш закона. А и шансовете за успех са нищожни. Как ще се справиш с ключалките и дебелите решетки?

Но когато си припомняш колко тъжен изглежда пленения елф, разбираш, че не ще имаш сили да откажеш. Пристъпваш напред и неуверено спираш пред брезентовата грамада на цирка. Какво ще решиш?

Ако се опиташ да освободиш елфа, мини на 249.

Ако не желаеш да го сториш, мини на 135.

— Търпението ми се изчерпа! — възкликва вождът. — Може и да греша, но не ще допусна компромиси с гордостта на моя народ. Напуснете Елоида незабавно и вече никога не се завръщайте тук!

Единият край на обръча се разтваря. Лъковете на елфите отново са насочени към вас и ти разбираш, че всякакви увещания са излишни. Въздъхваш и бавно тръгваш към покрайнините на гората.

Мини на 107.

Майсторът се навъсва.

— Чакай бе, момче! Нали онзи ден ти дадох два гроша. Похарчи ли ги? — Той се почесва по тила и въздъхва. — Хайде, от мен да мине. Ще ти дам. Ама гледай да не ти стане навик.

Сам не знаеш защо си толкова щастлив, когато привечер с един грош в ръка изтичваш към цирка. Мини на 43 43 Свиваш рамене и продължаваш напред. Все едно, твоят грош няма да помогне кой знае колко на просяка. След малко медната монета вече е в ръцете на шишкавия смешник пред входа на цирка, а ти с разтуптяно от вълнение сърце влизаш в менажерията. Мини на 275 . .

— Правилно! — възкликва джуджето. — Тази площадка не е създадена току-така! Трябва да има някакъв изход.

Разпръсквате се по площадката и започвате внимателно да опипвате всеки камък. След минута таласъмът надава тържествуващ вик: