Любомир Николов: Наследникът

Тази книга е вдъхновена от Толкин.

Разбира се, в това няма нищо ново или оригинално. Мъдрият професор от Оксфорд е всепризнат като баща на съвременното фентъзи. Книгите му са вдъхновявали творци като Робърт Джордан, Джордж Мартин, Тери Брукс, Джордж Лукас, Стивън Кинг и още мнозина други. Но със „Сивият път“ нещата стоят малко по-различно.

За добро или за зло съдбата ми се обвърза с името на Толкин. Дълго време мечтаех да напиша продължение на „Властелинът на пръстените“ — нещо на практика невъзможно, защото самият Професор се е опитал и е вдигнал ръце още след първите страници, казвайки:

Започнах история, която се развива около 100 години след падението [на Саурон], но тя се оказа както зловеща, така и потискаща. Тъй като имаме работа с Хората, става неизбежно да засегнем най-прискърбната черта на тяхната същност: бързото им пресищане от доброто. Така че народът на Гондор във времена на мир, правда и благоденствие ще стане недоволен и размирен — докато династиите, произлезли от Арагорн ще се превърнат в обикновени крале и управници — като Денетор или по-зле. Открих, че дори толкова рано вече има залежи на революционни сюжети за център на тайна сатанистка религия, докато гондорските момчета си играят на орки и обикалят да вършат пакости. Бих могъл да напиша „трилър“ за разкриването и унищожаването на този център — но ще е именно това, само трилър. Не си струва.

Без да бях чел тия думи, преди около петнайсет години стигнах до същия извод. В Четвъртата епоха — епохата на Хората — няма място за Толкиновия фантастичен епос. Възможните решения бяха две: една подобна история да се развива или преди „Властелинът на пръстените“, или много по-късно — след края на Четвъртата епоха.

Опитах се да разработя и двата варианта. Започнах да пиша роман, озаглавен „Вестоносецът на Истарите“, в който един далечен прадядо на Билбо става свидетел на удивителни и странни събития, свързани с намирането на Единствения пръстен. Написах първата част и вероятно ще продължа да пиша, но тази книга едва ли някога ще види бял свят, тъй като засяга авторските права на наследниците на Толкин.

„Сивият път“ обаче наистина е само вдъхновен от Толкин… и от неговото огромно влияние върху хората от цял свят. Историята се развива в далечното бъдеще — след около хиляда и осемстотин години, когато отдавна е настанала Петата епоха. Какъв е сюжетът — ще разберете сами, но мисля, че трябва да кажа няколко предварителни думи.

Използвал съм един често употребяван във фантастиката похват: да хвърля читателя изведнъж в една необикновена обстановка. За онези, които не обичат прекалените изненади, ще обясня най-странното. Действието на тази история се развива на Луната (наричана Селена) — една тераформирана Луна с въздух, морета, гори и безкрайно дълги дни и нощи. Тази удивителна планета е населена с хора, неандерталци, джуджета и други странни създания. А защо е така… е, това вече наистина трябва да разберете сами.