Любомир Николов: Последната врата

— Елф!

Тази дума те кара да подскочиш като ужилен. Елф ли? Кой говори за елфи?

Изтръгваш се от унеса, подаваш глава през прозореца на работилницата и се вслушваш в далечния глас, който долита откъм центъра на градчето.

— Да, точно така, прекрасни дами и благородни господа от достойния град Фелсбург. Добре чухте, става дума за истински елф! В нашата менажерия ще видите по един екземпляр от трите Вълшебни народа — джудже, елф и трол. А за да бъде пълна картината, към тях сме прибавили екземпляр от зловредното племе на таласъмите, които напоследък се срещат все по-рядко. Побързайте! Побързайте! Само две представления — днес и утре вечер!

Сядаш на ниското столче, оставяш върху тезгяха недовършената обувка и се оглеждаш. Обущарската работилница е тясна и схлупена. Задушният въздух мирише на гьон и лепило. Скучно е, ужасно скучно. Отдавна си се примирил с невзрачния живот на чирак-обущар в едно малко градче, но мечтите за вълшебства те навестяват всеки ден. Изчел си десетки старинни книги за някогашния живот на Вълшебните народи. И ето че днес ще имаш възможност да видиш със собствените си очи елф, джудже и трол.

Никога не си се надявал на такова щастие. Мълвата разказва, че преди около петдесет години всички Вълшебни народи са изчезнали от света. Къде са отишли — това никой не знае. Само малобройни техни представители все още бродят из горите и планините, преследвани и избивани от злобни и алчни хора.

Внезапно вратата скръцва и грубият глас на майстора прогонва мислите ти.

— Хей, момче, недей да дремеш! Работа те чака!

Веднага грабваш обувката и се захващаш да я довършиш, но днес работата не ти спори. Мисълта ти непрестанно се отплесва към цирка. Питаш се как ли изглежда елфът… дали тролът е толкова страшен, колкото разказват хората… наистина ли джуджетата са майстори на ковашкото изкуство…

Следобедът минава нетърпимо бавно, ала най-сетне идва вечерта. Бързо навличаш единствения си чифт нови дрехи и хукваш към покрайнините на Фелсбург, където е разпънат шатърът на цирка.

Очаква те първото вечерно представление.

Мини на 1 1 Високият брезентов шатър се издига в подножието на стръмния планински склон. Тичаш натам с всичка сила, стискайки здраво в юмрук цялото си богатство — един меден грош. Но още преди да си наближил поляната, чуваш жален глас: — Милост, млади господине! Подарете нещо на един сляп нещастник! Стреснато поглеждаш настрани. Край пътеката седи дрипав слепец с празна паничка в ръката. Сърцето ти се свива от тъжната гледка. Почти си готов да пуснеш гроша в паничката на просяка… но това би означавало да се лишиш от представлението, за което си мечтал цял ден. Как ще постъпиш? Ще запазиш гроша за вход в цирка — мини на 43 . Ще го дадеш на просяка — продължи на 87 . .

Високият брезентов шатър се издига в подножието на стръмния планински склон. Тичаш натам с всичка сила, стискайки здраво в юмрук цялото си богатство — един меден грош. Но още преди да си наближил поляната, чуваш жален глас:

— Милост, млади господине! Подарете нещо на един сляп нещастник!

Стреснато поглеждаш настрани. Край пътеката седи дрипав слепец с празна паничка в ръката. Сърцето ти се свива от тъжната гледка. Почти си готов да пуснеш гроша в паничката на просяка… но това би означавало да се лишиш от представлението, за което си мечтал цял ден. Как ще постъпиш?

Ще запазиш гроша за вход в цирка — мини на 43 43 Свиваш рамене и продължаваш напред. Все едно, твоят грош няма да помогне кой знае колко на просяка. След малко медната монета вече е в ръцете на шишкавия смешник пред входа на цирка, а ти с разтуптяно от вълнение сърце влизаш в менажерията. Мини на 275 . .

Ще го дадеш на просяка — продължи на 87 87 Когато грошът издрънчава в паничката, просякът завърта глава и сякаш се опитва да те види с незрящите си очи. — Благодаря, момко! Дано да ти се върне стократно! — Откъде знаеш, че съм момък? — питаш ти с леко подозрение. Просякът се разсмива. — Ех, приятелю, човек може и без очи да усеща нещата. Нали те чувам как дишаш като нетърпеливо конче. Наоколо ти се носи дъх на кожа и лепило, значи си обущар… Не, сбърках. Чирак трябва да си. А по шумоленето на дрехите усещам, че си беден. Богаташките дрехи шумят другояче. Закъде бързаш, момко? За представлението ли? Чуй съвета на един стар човек — недей да ходиш.