Любомир Николов - Последната врата

— Дългът е изплатен — добавя Арнир. — Ти злоупотреби с правото си и това слага край на нашата дружба, човече.

— Но аз…

— Махай се! — твърдо казва Арнир.

И ти разбираш, че джуджето вече няма да тръгне с тебе. Отрядът е разбит. Дълбоко в сърцето си осъзнаваш, че отсега нататък търсенето е обречено на неуспех. Не ти остава нищо друго, освен да се прибереш във Фелсбург и до края на живота си да съжаляваш за пропуснатата възможност.

Изтягаш се на меката трева край огъня и веднага заспиваш. Навярно тази поляна също е едно от вълшебните места на елфите, защото когато се събуждаш призори, тялото ти е силно както никога преди, а настроението — просто великолепно.

За закуска Гилмориен е събрал малко орехи и горски плодове. Похапвате и отново се приготвяте за път.

Мини на 239.

Разполагаш само с една секунда за действие. Трескаво дръпваш през главата си ремъка на арбалета.

Посочи едно число от таблицата в края на книгата.

Ако е четно, мини на 93.

Ако е нечетно, продължи на 78.

Макар и неохотно, групата приема предложението на елфа. Застивате на място сред дърветата, а от другата страна гласовете постепенно наближават. Вече можете да чуете ясно за какво разговарят.

— … из тия чукари — изрича нечий пресипнал глас. — Добре де, отначало беше забавно, ама вече взе да ми писва. Кой знае накъде са отпрашили, а пък ние си хабим краката за онзи дето духа.

— Ще ги хванем! — свирепо възкликва Тибур. — Чуйте ме добре, хора! За какво мислите, че избягаха точно тук? Не сте ли чували легендите за несметни съкровища някъде из тези планини? Обзалагам се, че точно за тия съкровища са тръгнали. Затова си отваряйте очите на четири! Може да са навсякъде — например в отсрещната горичка.

— Хайде де! — презрително се изкисква някой друг. — Тъкмо там, а? Че аз в такава горичка не бих влязъл, даже и на зор да съм!

Избухва всеобщ смях и гласовете постепенно се отдалечават нагоре по склона. Когато затихват в далечината, вие най-сетне си поемате дъх с облекчение.

Мини на 9.

Преди разбойниците да се опомнят, ти се втурваш между тях и изхвръкваш през вратата. Елфът изскача след теб и с повелителен глас изрича някаква странна дума. От вътрешността на хана долитат яростни удари, но странно нещо — вратата не се отваря.

— Това беше затварящо заклинание — усмихва се елфът. — Да бягаме, преди да са се сетили за прозорците!

Придържайки претъпканата торба, ти побягваш към мястото, където те чака отрядът.

Мини на 44.

Още дълго се вглеждаш нататък, но мракът между дърветата е гъст и черен като катран. Сянката като че се е разтворила в него… или пък наистина е била само измама на уморените очи. Впрочем, умората не е само в очите ти. Крайниците ти са натежали като олово. Сядаш на тревата и почваш ожесточено да се щипеш, за да прогониш дрямката.

Тази тактика дава резултат за известно време. Но скоро борбата със съня се оказва непосилна. Затваряш очи уж само за малко… и скоро вече лежиш дълбоко заспал близо до своите приятели.

Мини на 52.

След твоето решение цялата група е въодушевена от мисълта, че скоро ще бъдете свободни и никой няма да ви преследва. Набързо събирате няколко шепи скъпоценни камъни и се отправяте обратно към изхода на пещерата. Тролът с лекота отмества грамадната скала и всички излизате в клисурата.

Както си предполагал, преследвачите все още са там. Когато ви забелязват, те надават яростен рев. Вдигаш ръка, за да ги успокоиш.

— Почакайте малко! Предлагам ви сделка.

Тибур излиза начело на потерята и те оглежда подозрително.

— Каква сделка?

— Ето това — отвръщаш ти и изваждаш от джоба си шепа скъпоценни камъни. — Искаме да се откупим.

Ловецът на тролове се ухилва злобно, после изведнъж пристъпва напред и с един удар те поваля на земята.

— Дръжте ги! — раздава се мощният му рев. — Те са намерили съкровище.

Тролът се хвърля да ти помогне, но Тибур ловко омотава краката му с въже и каменният великан рухва на земята. След няколко минути отчаяна борба всички се озовавате в плен. Бягството е завършило с неуспех, а подземният град на джуджетата ще бъде разграбен.

— Какво? — смаяно възкликва Гилмориен. — Не смейте да вършите това, безумци! Злото, извършено на такова място, ще се стовари върху самите вас!

— Не можем да си позволим да бъдем мекушави! — озъбва се Шургуп. — Ако сега не го убием, утре той ще убие нас!