Любомир Николов - Последната врата

Той не довършва. Изглежда, че е усетил присъствието ти, защото се обръща и те поглежда втренчено. Вдигаш рамене, усмихваш му се и тръгваш към изхода.

Мини на 166.

Връщате се обратно по тунела и тръгвате нагоре по познатия път.

Ако тролът е разчистил срутването, мини на 226.

В противен случай продължи на 170.

Колкото и невероятно да изглежда, твоето решение сякаш слага край на взаимната неприязън между джуджето и таласъма. С недоволно мърморене двамата се оттеглят в края на колоната. Това не ти харесва, но така или иначе решението вече е взето.

Продължавате надолу по тунела. Скоро забелязваш, че с всяка крачка той става все по-широк. Стените му вече не са заоблени, а гладки, сякаш изсечени от човешка ръка. Да, наистина е така! Отпред се появява висока каменна арка, покрита с някакви непознати писмена. Вече навлизате под нея, когато джуджето надава вик:

— Спрете! Нито крачка напред!

Стреснато спираш, но предупреждението е дошло прекалено късно. Камъкът под краката ти изчезва и ти политаш в мрачна бездна. Няколко секунди по-късно загиваш, смазан от падането на дъното на подземната пропаст.

— Благодаря за честта, която ми оказваш — изричаш ти с дълбок поклон. — Ще постъпим така, както наредите.

Върху строгото лице на елфа грейва усмивка.

— Добре тогава. Нека приятелите ви да почиват, а вие двамата елате с мен. Няма да ни отнеме много време.

Мини на 174.

Може би джуджето има право. Но как ще отместите скалата?

Ако си изслушал джуджето при бягството от цирка, мини на 144.

Ако не си го изслушал, мини на 269.

Ханджията преброява парите и се намръщва.

— Ама това е много малко, млади господине! Не ми покрива и разноските, пък за печалба хич да не говорим!

Свиваш рамене.

— Това е всичко, което имам.

Любезното държание на ханджията се изпарява моментално. Той сграбчва торбата с две ръце.

— Ама ти какво си мислиш, бе? Тук да не е църковен приют? Връщай всичко, голтак с голтак!

Но в това време откъм масата се раздава груб вик.

— Ей, къде се мотаеш? Бягай да донесеш още вино!

Лицето на ханджията пребледнява. Изглежда, че познава добре тия клиенти и не очаква нищо добро от тях.

— Веднага, благородни господине! Само да се оправя тук с един нахален клиент…

— Пиши всичко на наша сметка! — кресва друг глас. — И бягай веднага за вино, додето не ни е хрумнало да ти подпалим бараката!

Това слага край на спора. Ханджията хуква към задната врата, а ти използваш момента, за да се измъкнеш от „Желязната корона“.

Мини на 177.

Гласовете стават все по-силни — навярно преследвачите вече са съвсем близо до горичката. Не чуваш ясно какво си говорят, но по отделни думи разбираш, че се карат с Тибур. За около минута избухва врява, сетне настава пълна тишина.

Изчакваш малко, но любопитството не те оставя на мира. Накрая не издържаш и предпазливо се промъкваш напред между дърветата.

Последните метри изминаваш пълзешком. Най-сетне пред тебе се разкрива тревистият склон и онова, което виждаш на него, те изпълва с радост. Потерята се отдалечава надолу, а Тибур стои като вкаменен сред високата планинска трева. Ненадейно от гърлото му излита треперещ от ярост рев.

— Ще ги открия, казвам ви! Може да пукна, но ще ги открия и тогава ще се каят, че са посмели да противоречат на Тибур, ловеца на тролове!

Само ехото му отвръща. Преследвачите се отдалечават безмълвно и скоро изчезват надолу по склона. Когато остава сам, Тибур се просва на тревата и избухва в ридания на безсилна злоба.

Без сам да знаеш защо, изпитваш непреодолимото желание да излезеш и да застанеш пред Тибур. Ще го сториш ли?

Да — мини на 15.

Не — прехвърли се на 3.

За съжаление тази вечер явно нямаш късмет. Изведнъж Тибур те забелязва. Ловецът на тролове бързо се промъква между хората, сграбчва те и с люти ругатни те изхвърля навън. Имаш късмет, че ти се размина само с това.

Ако днес е първата вечер, мини на 19.

Ако е втората вечер, продължи на 118.

— Откакто свят светува, нито едно джудже не е отказвало да изплати дълг на честта — изрича старият вожд с дълбока въздишка. — Ще сторим каквото пожелаеш. Ала те моля от сърце: не ни принуждавай да ти разкриваме тайна, която няма да бъде от полза никому. Повярвай, когато я узнаеш, ще съжаляваш дълбоко, но вече ще бъде късно.

Ако се съгласиш с вожда, мини на 207.