Любомир Николов - Последната врата

— Какво беше това?

— Беше гласът на Тибур — тихо казва Гилмориен. — Намерил е онова, което търсеше и сега тия места не са добри за нас. Да се махаме час по-скоро!

Ти си на същото мнение. Накъде ще поведеш групата?

По планинските пътеки на северозапад, към връх Уруг-Ган — мини на 172 172 — Дали ще налучкаме пътеките в мрака? — усъмнява се Банун. — Не бой се! — весело отвръща Гилмориен. — Няма на света горска пътека, която да заблуди един елф. — Или таласъм — добавя Шургуп. — Пък и луната скоро ще изгрее. В близката борова горичка откършвате няколко смолисти клона и с тези импровизирани факли се отправяте нагоре по склоновете над прохода. Луната наистина скоро изгрява. Пътеките, по които ви води Гилмориен, са полегати и гладки. Впрочем, това не е единствената помощ на елфа за групата. От време на време той започва да пее тиха, нежна песен, чиито звуци ободряват сърцата ви и прогонват умората. Но въпреки всичко, когато луната залязва няколко часа по-късно, се налага да спрете за почивка. Гилмориен отново намира закътана поляна недалече от пътеката. — Запалете огън и подремнете край него — предлага той. — Аз ще стоя на стража. Ние, елфите, рядко се нуждаем от сън. Ако се съгласиш, мини на 31 . Ако смяташ, че ще е по-добре да останеш буден, докато другите спят, отгърни на 114 . .

По пътя на североизток, към гората Елоида — прехвърли се на 237 237 Докато слизате по стръмния път, луната постепенно се показва иззад хоризонта и облива с бледи лъчи равнината под вас. Сред синкавия сумрак долу се простира гората Елоида, черна като необятно бездънно езеро. — Хей, Гилмориен — обажда се Арнир. — Няма ли наоколо някое от твоите места за отдих, та да поспим до сутринта? — И да имаше, не бих ви го показал — сериозно отговаря елфът. — Още сме прекалено близо до Химур-Ган. Пък и по-добре ще е да пътуваме нощем, когато няма опасност да ни забележат. Кураж, приятели! Ще почиваме в Елоида. И той запява една от своите магически песни, която ви кара да забравите умората. Под светлината на пълната луна слизането не ви затруднява. Макар и отдавна занемарен, пътят е сравнително равен. След няколко прехода, прекъсвани от кратки почивки, най-сетне достигате равнината. Тук пътят се отклонява на юг, за да заобиколи Елоида. — Напред — подканва ви Гилмориен. — Усещам, че мястото за отдих е наблизо. Наистина, след десетина минути промъкване през гъстата гора групата излиза на малка поляна, обрасла с висока, мека трева. Изтощени от дългия път, всички се просвате на земята. — Почивайте без страх — казва Гилмориен. — Тук злото не може да ни достигне. Ако му вярваш и заспиш без опасения, мини на 52 . Ако смяташ, че ще е по-добре да останеш на стража до разсъмване, продължи на 8 . .

По пътя на юг, към Големия кръстопът — отгърни на 143 143 Докато слизате по стръмния път, луната постепенно се показва иззад хоризонта и облива с бледи лъчи равнината под вас. Сред синкавия сумрак в низината отляво примигват светлинките на Фелсбург. Внезапно Гилмориен спира. — Какво е това? — възкликва той и посочва напред. Под лунното сияние забелязваш край пътя една дребна, прегърбена фигура. Предпазливо пристъпваш напред. — Бъди милостив, страннико — раздава се в нощната тишина треперещ, немощен глас. — Подари нещо на един окаян несретник. Сега разпознаваш слепия просяк, когото си срещнал край цирка. Ако желаеш да му дадеш една от златните си монети, прехвърли се на 10 . Ако предпочиташ да си спестиш парите, мини на 38 . .

В крайна сметка страхът побеждава. Обръщаш гръб на цирка и тръгваш към градчето.

Ако днес е първата вечер, мини на 19.

Ако е втората вечер, мини на 118.

Минавал ли си вече нагоре по стълбата?

Да — продължи на 148.

Не — прехвърли се на 156.

Вождът сърдито поклаща глава.

— Укриваш нещо важно от мен и би трябвало да възнаградя мълчанието ти със смърт. Но не искам да осквернявам гората с кръвта ви. Напуснете Елоида незабавно и вече никога не се завръщайте тук!

— Почакай, братко — намесва се Гилмориен. — Има и още нещо…

Вождът поклаща глава.

— Ако е било важно, трябваше да го кажете най-напред. Ако не е важно, защо да хабим думите? Казах вече. Вървете си и не се завръщайте!

Единият край на обръча се разтваря. Лъковете на елфите отново са насочени към вас и ти разбираш, че всякакви увещания са излишни. Въздъхваш и бавно тръгваш към покрайнините на гората.

Мини на 107.