Любомир Николов - Последната врата

Разбираш, че Гилмориен е прав. Не ви остава нищо друго, освен да тръгнете обратно към Химур-Ган.

Мини на 191.

Джуджето се усмихва и бавно приглажда дългата си брада.

— Личи си, че знаеш на кого можеш да разчиташ в този отряд! Какво ли щяха да правят, ако ни нямаше нас двамата?… Е, добре де, стига приказки. Да тръгваме!

Заръчваш на останалите да ви чакат близо до пътя и повеждаш джуджето към „Желязната корона“. Когато наближавате до хана, ти правиш на Арнир знак да спре.

Прехвърли се на 129.

Решението ти е твърдо. Бързо изтичваш напред, заобикаляш шатъра и пролазваш под брезента. Но дали ще успееш да го сториш незабелязано?

Посочи едно число от таблицата.

От 1 до 6 — попадаш на 128.

От 7 до 12 — премини на 163.

Слънцето вече се спуска над планинските склонове, когато отпочинали и бодри вие се отправяте към прохода. Но само след няколко минути Гилмориен рязко спира и посочва надясно.

— Гледайте!

По отсрещния склон бавно крачи прегърбена човешка фигура. Вглеждаш се по-внимателно и въпреки разстоянието разпознаваш Тибур.

— Накъде ли е тръгнал? — промърморва Арнир. — Това не е пътят към прохода.

— Не знам, но усещам, че става нещо лошо — отвръща елфът. — Този човек вече е белязан с печата на злото.

Джуджето го поглежда втренчено, после кимва.

— Вярвам ти. Добре, нека го проследим тогава. Така ще знаем какво е замислил.

Ако подкрепиш идеята на Арнир, мини на 21.

Ако не желаеш да проследите Тибур, прехвърли се на 134.

На половината път до руините охраната ви оставя сами. Продължавате напред сред зловеща тишина. Внезапно точно хвърлено копие изсвистява през мрака и се забива в калната земя само на педя от краката ти.

— Стойте! — отеква заплашителен вик. — Само още една крачка и сте мъртви!

Шургуп надува гърди и се изпъва в цял ръст.

— Кой смее да заплашва Шургуп-аг-Гахат, в чиито жили тече кралска кръв?

— Не ме интересува твоята кръв! — долита отговор от развалините. — Аз съм Зихак, старейшина на това племе и първата ми грижа е да опазя своя народ. Ако си истински таласъм, ела и ни помогни в тежък час! Защото елфите са решили да ни изтребят до крак и да превърнат цялото блато в свое владение.

— Умници! — подигравателно се изхилва Шургуп. — И кой ви го каза, тикви зелени! Не е ли човек с кожени дрехи и железни гривни на китките? Откога таласъмите взеха да се водят по човешки приказки? Знайте, безмозъчни твари, че онзи е под закрилата на древната сила, с която винаги сме избягвали да си имаме работа. Преди да дойде при вас, тъпаци с тъпаци, вече е бил при елфите и им е наговорил точно същото! Добре се наредихте, а? Сега наистина ще ви изколят и така ви се пада! Не ни стигат другите беди, ами сега и война сте решили да ни навлечете.

Гласът отсреща дълго мълчи. Когато най-сетне се обажда, усещаш в него колебание и неувереност.

— Откъде да знаем, че не лъжеш?

И в този момент до вас се появява старият елф. Гласът му е тих, но застиналият въздух го понася като литнала птица.

— Кълна се в честта на своя народ, че чу самата истина. Позор върху побелелите ни глави, Зихак! Защото ние бяхме готови да изпълним плановете на мрачната сила и трябваше да дойдат чужденци, та да ни спасят от безумието. В мир сме живели до днес, колкото и несигурен да е бил. Нека бъде тъй и занапред.

Мини на 138.

Стълбата обикаля в кръг и се изкачва все по-високо. Минават минута след минута, а краят още не се вижда.

— Няма ли най-сетне да свърши това катерене? — шумно пъхти тролът, който върви последен. — Изморих се.

— Потрай още малко — успокоява го джуджето. — Скоро ще стигнем до изхода.

И наистина, след една-две минути отдясно се появява хоризонтален тунел. Далече в края му смътно блести дневна светлина. Но стълбата продължава нагоре.

Ако решиш да тръгнете по тунела, мини на 125.

Ако предпочиташ да продължите нагоре по стълбата, мини на 156.

Вождът избухва в дрезгав старчески смях.

— Личи си, че прекалено често си слушал човешките клевети за алчността на джуджетата! Вярно, обичаме богатствата, но има тайни, които не могат да се купят даже за всичкото злато на света. А сега просто повярвай на Арнир, той е честно джудже. И си тръгвай, преди да съм се ядосал отново!

Мини на 182.

Цяла нощ клюмаш край огъня и когато призори другите се събуждат, настроението ти е невероятно кисело. Не ти помага и оскъдната закуска от орехи и горски плодове. Само с цената на огромни усилия се удържаш от разправии с останалите, чиито усмивки те дразнят.