Любомир Николов - Последната врата

— Не, Арнир! Недей! Нали Баратулия е светиня за твоя народ!

Джуджето поклаща глава.

— Няма нищо по-скъпо от живота на приятел. Слушай добре, Тибур. В клисурата, където избягахме от потерята, ще откриеш една голяма скала. Зад нея е входът на легендарната Баратулия. Ето, сега си нечувано богат. Какво повече можеш да желаеш? Пусни моя приятел.

— Не стига! — дрезгаво отсича Тибур. — Отмъщението е по-скъпо!

Гилмориен пристъпва до джуджето. В дланите му отново сияе безплътното светещо кълбо.

— Виж това, Тибур. В него е събрана част от магическата сила на моя народ. Вземи го и пусни моя приятел.

Кълбото полита и каца върху рамото на Тибур.

— Не стига — повтаря ловецът на тролове.

— Чуй ме! — провиква се Шургуп. — Нямам нито богатства, нито магия! Имам само живота си. Затова ти предлагам: пусни моя приятел и ще ти бъда роб завинаги!

— Аз също — добавя тътнещият глас на трола.

— Искам и четиримата! — ухилва се Тибур. — Закълнете се, че ще бъдете мои роби. Каквото и да се случи. Повтарям: каквото и да се случи.

— Заклеваме се — отекват едновременно гласовете на четиримата.

Този път смехът на Тибур е наистина безумен.

— Жалки, мекушави глупци! Сами се заклехте! Каквото и да се случи, нали така? А ще се случи това, че сега ще прережа гърлото на хлапака! Е, приятелчета, как ще престъпите клетвата си?

Усещаш хладния метал върху гърлото си. Затваряш очи и мислено се прощаваш със света. След миг ще умреш.

Мини на 145.

Вождът изненадано възкликва на своя език, после те оглежда още по-внимателно.

— Прям отговор на прям въпрос даваш, човече! Но с това само засилваш заплахата, която е надвиснала над главата ти. Кои сте вие, та да ви допускам до една от светините на моя народ?

Ако разкажеш за бягството и целта на вашето пътешествие, продължи на 124.

Ако не желаеш да му отговориш, мини на 137.

Ако смяташ, че ще е по-добре Гилмориен да разкаже всичко, отгърни на 119.

Разбойниците не ви преследват. Бавно се отправяте към пътя, но изведнъж Гилмориен спира и оглежда кървавите петна по дрехата си, после тъжно поклаща глава.

— Всичко свърши, приятелю. Всичко свърши… Кръвта погубва всяко добро начинание. Никога не ще успеем…

Напразно се опитваш да го ободриш. Елфът е безутешен. Накрая той ти обръща гръб и с приведена глава тръгва към близката горичка.

Когато се завръщаш при групата, приятелите ти са покрусени от новината. Вече никой не вярва в успеха на търсенето. Пръв си тръгва Арнир, след него е Банун, а накрая те напускат Шургуп и маймуната.

Дълго седиш край пътя. Най-сетне ставаш и се отправяш към Големия кръстопът. Не ти остава нищо друго, освен да се прибереш във Фелсбург.

Мини на 61.

Когато таласъмът се изправя, всички неволно ахвате от изненада, защото промяната в него е поразителна. Той е все така грозен, мършав и облечен в дрипи, ала косматото му лице изразява гордост и достойнство, а маймуната до него вече напомня не толкова подигравателна карикатура, колкото придворен шут, свит край нозете на своя владетел.

— Чуйте ме — изрича таласъмът с тежък и плътен глас. — Чуйте думата на Шургуп-аг-Гахат, който от малък живее в позорен плен зад дебели решетки, но в жилите му тече кралска кръв. Да, не се шегувам. Кралска кръв, защото и ние, таласъмите, имаме крале. Вярно, беден е моят народ. Беден, прост и зъл, ала не от добро сме станали такива. Всички са ни отритвали и за нас са оставали само кривите, трънливи пътеки на злото. Но всеки народ има своя мъдрост и в това отношение таласъмите едва ли отстъпват на другите разумни създания. Затова ви предлагам — нека тръгнем към Устуримското мочурище. Там, сред древни развалини на човешки поселения, все още живеят малобройни племена от таласъми. Те ще ни помогнат. — Той се усмихва криво. — Освен това съм чувал, че по ония места се срещали и блатни елфи, тъй че уважаемият Гилмориен също ще има повод за радост. Е, казах ви какво мисля. Решавайте.

Ако вече си готов да избереш посоката, мини на 23.

Ако все още не си изслушал останалите, избери кого искаш да чуеш:

Арнир — мини на 194.

Гилмориен — прехвърли се на 74.

Банун — прехвърли се на 120.

— Благодаря ти за доверието, приятелю — тихо казва елфът. — Е, готов съм. Да вървим.

Заръчваш на останалите да ви чакат близо до пътя и повеждаш Гилмориен към „Желязната корона“. Когато наближавате до хана, ти правиш на елфа знак да спре.