Любомир Николов - Последната врата

Ако извикаш на Гилмориен да стреля, мини на 214.

Ако премълчиш, продължи на 98.

Когато подкрепяш идеята на елфа, джуджето подскача от възмущение.

— Как? Искате да къртите скъпоценните камъни от стените на сградите? И да съсипете великолепните творения на моя народ! Ами че това е светотатство! Само да сте посмели! Ще ви зарежа тук, пък да видим после как ще се измъкнете от подземията!

С много усилия успявате да успокоите разлютеното джудже. След като му обещавате да не докоснете нито едно камъче, то най-сетне омеква.

— Добре де, и аз не биваше да се паля толкова. Признавам, че предложението на елфа не беше чак толкова глупаво. Изчакайте ме тук.

Без да обясни какво смята да прави, джуджето изчезва по най-близкия коридор. Когато се завръща след няколко минути, в шепите му блестят десетина старинни златни монети.

— Вземи — подава ти ги то. — Може да ни потрябват по пътя. Е, хайде сега да вървим нагоре.

Ако тръгнеш след джуджето по стълбата, мини на 112.

Ако искаш да потърсите друг изход от града, мини на 91.

Когато съобщаваш решението си, групата е доволна, но същевременно и разтревожена. Пръв Гилмориен предлага да те придружи до хана, след него веднага се обаждат и останалите. Но ти разбираш, че подобни придружители могат по-скоро да ти навлекат неприятности, отколкото да помогнат.

Ако решиш да си вземеш спътник, ще трябва да избереш само един от групата. За целта мини на 86.

Ако предпочиташ да тръгнеш сам, продължи на 165.

— Какво повече искаш? — гневно пита старото джудже. — Нима твоят спътник не ти каза, че е видял вратата и че не е онази, която търсите?

— Каза ми го — отвръщаш ти. — Но вие криете нещо, затова настоявам да видя вратата лично.

— Кълна се в честта на своя народ! — отчаяно възкликва зад гърба ти Арнир. — Казах ти истината, а другото няма нищо общо с нашата цел!

Старият вожд се усмихва мрачно.

— Не ти ли стига това, недоверчиво човешко същество? Защо трябва да ти разкриваме и тайна, която не те засяга?

Какво ще му отговориш?

„Защото съдбата ме е определила да открия Последната врата“ — мини на 130.

„Защото ще ви платя десет златни монети“ (стига да ги имаш) — продължи на 113.

„Защото спасих Арнир от позорно робство и сега целият ваш народ ми е длъжник“ — попадаш на 155.

От неминуемата гибел те спасява тролът. С невероятна бързина той се хвърля напред и подлага рамо под падащия чук. Раздава се трясък, сетне чукът се отдръпва назад и каменната стена отново го скрива.

Няколко секунди всички стоите неподвижно, само тролът с болезнена гримаса разтрива удареното си рамо. Накрая джуджето пристъпва към теб и поклаща глава.

— Не беше твърде разумно онова, което стори. Моят народ често е слагал на входовете капани срещу врагове. Но сега поне знаем къде е капанът. Спокойно можеш да натиснеш другата плоча.

Ако натиснеш дясната плоча, мини на 198.

Ако искаш да напуснете площадката и да се изкачите нагоре по спиралното стълбище, продължи на 136.

Вождът вдига ръка и рязко изрича нещо на своя език. Лъковете веднага се отпускат надолу. Когато елфът отново те поглежда, по устните му трепти лека усмивка.

— Уважавам храбростта ти, човече. Е, казвай сега защо наруши нашите граници.

Какво ще му отговориш?

„Искам да узная дали в Елоида има магическа врата“ — мини на 99.

„Случайно минавахме наблизо и просто решихме да пренощуваме в гората“ — продължи на 73.

„Ние сме бегълци и молим да ни дадете убежище от преследването на зли хора“ — попадаш на 64.

„Смятам, че би било по-добре да запиташ Гилмориен, който е от твоя народ“ — отгърни на 119.

Вече наближаваш средата на склона, когато иззад една скала насреща ти изскачат десетина въоръжени мъже. За твой ужас сред тях е Тибур.

— Ето го проклетия хлапак! — крещи с изкривено от злоба лице ловецът на тролове. — Другите сигурно са наблизо! Дръжте го!

Опитваш се да побегнеш назад, но няколко чифта ръце те сграбчват от всички страни. След кратка и безполезна борба губиш съзнание от тежък удар по главата.

Мини на 25.

— Е, коя посока избра? — нетърпеливо пита Арнир, когато се завръщате на поляната.

Поклащаш глава.

— Не сега. Искам да поразмисля още малко. Така или иначе, пътят ни непременно минава през Химурганския проход. Там ще ви съобщя решението си.

Джуджето не настоява. Отделяш се малко настрани от другите, сядаш под една калина и затваряш очи.