Любомир Николов - Последната врата

— Истината няма две лица, благородни братко — решително отговаря Гилмориен. — Тя е една и ако си послушал човека с железните гривни, значи още веднъж над нашето племе е паднало тежко проклятие, както в древните легенди.

Елфът дълго мълчи. Накрая думите се отронват от устата му бавно и тежко.

— Не е лесно да допуснеш, че си сгрешил. Ала не е мъдър онзи, който се смята винаги за прав. Вървете тримата. Нашите бойци ще ви съпроводят до старите стени. Готови ли сте да заложите живота си за това, което казахте преди малко?

Ако потвърдиш, мини на 111.

Ако кажеш, че според теб вече нищо не може да промени събитията и рискът е напразен, продължи на 92.

Елфът се навъсва още повече.

— Уклончив и неверен отговор даваш, човече. Усещам, че сте тръгнали по важна работа, но около вас витаят и добри, и зли сили. Разбирам твоята предпазливост в днешните несигурни времена, но като повелител на тази гора съм длъжен да знам истината.

Какво ще му отговориш?

„Искам да узная дали в Елоида има магическа врата“ — мини на 99.

„Ние сме бегълци и молим да ни дадете убежище от преследването на зли хора“ — попадаш на 64.

„Казах каквото имах за казване и повече нищо не мога да добавя“ — продължи на 137.

„Смятам, че би било по-добре да запиташ Гилмориен, който е от твоя народ“ — отгърни на 119.

— Няма да говоря дълго — казва елфът. — Ако трябваше аз да избирам, бих ви повел към някоя от древните гори — Дениарда, Елоида или Алмирия. Вярвам, че племена от моя народ все още бродят нейде из техните дебри и така ще можем да разчитаме на помощ. Но същевременно разбирам, че трябва да търсим местата, където са най-съхранени първичните магически сили на земните недра. А такива места има под високите върхове като Уруг-Ган, Алад-Ган, Тибир-Ган… или този тук…

И Гилмориен посочва на север, където в небето над главите ви се извисява заснеженият връх Химур-Ган.

— Това исках да кажа — малко смутено довършва елфът. — Душата ме тегли към горските дебри, а хладният разум подсказва да тръгнем към някой от върховете. Не мога сам да реша и ще трябва да ми помогнете в избора.

Ако вече си готов да избереш посоката, мини на 23.

Ако все още не си изслушал останалите, избери кого искаш да чуеш:

Арнир — мини на 194.

Шургуп — продължи на 101.

Банун — прехвърли се на 120.

Оглеждаш склоновете под прозорците, но скалата навсякъде е толкова изгладена от планинските ветрове, че дори и котка не би могла да се вкопчи в нея. Няма как, принуден си да признаеш, че оттук изход няма.

Мини на 55.

— Не! — шепне с ужас елфът. — Никога! Никога!

Но ти и Шургуп се изправяте иззад ниската скала. Правите няколко крачки напред, после падате на колене.

В центъра на кръга вече се е оформила неясна великанска фигура, изтъкана от мрак. Две огнени очи се насочват към тебе, но ти си изненада откриваш, че вече не те мъчи страх. Този свръхестествен поглед е доброжелателен, почти бащински.

Не с ушите, а със сърцето си чуваш гласа на черната сянка:

— Умно момче… Много умно… Стани и ела насам, за да получиш наградата си.

Изправяш се като насън и тръгваш към побитите камъни.

— Стой! Не отивай! — крещи зад гърба ти елфът и скача, за да те спре.

Ала нозете ти се движат сами.

Посочи едно число от таблицата в края на книгата.

От 1 до 6 — мини на 11.

От 7 до 12 — продължи на 274.

Сам не знаеш откъде си намерил сили, но когато започваш да говориш, гласът ти е мощен и спокоен.

— Не ставайте глупави! Имате работа не с човек, а с елф! Нима не сте чували с каква бързина и сръчност се слави неговият народ? Преди да го хванете, ще успее да стреля поне три пъти. Е, кой иска да рискува?

Намесата ти е дала на разбойниците няколко секунди за размисъл. Усещаш как бойният им дух пада стремглаво надолу.

— Браво, приятелю! — възкликва елфът. — Да се махаме, тукашната компания не ми харесва!

Мини на 34.

С едно светкавично движение Тибур се озовава до теб и избива оръжието от ръцете ти. Арбалетът се премята във въздуха и полита надолу. Само след миг ловецът на тролове вече е преметнал железен лакът под брадата ти. Другата му ръка опира в гърлото ти нож.

Хвърляш поглед към подножието на скалата. Гилмориен е сграбчил арбалета, но отново стои неподвижно. Разбираш: по една или друга причина елфът не смее да стреля. И все пак знаеш, че ако поиска, той ще улучи. За точността на елфите се носят легенди.