Любомир Николов - Последната врата

Вождът на елфите прехапва устни.

— Ще те убием когато решим. — Той се обръща към тебе и погледът му е светъл и хладен като стомана. — Е, чухме един от вас и той сам си изрече присъдата. А какво ще кажеш ти, човече? Какво те е довело тук, където си нежелан?

Избери своя отговор:

„Искам да узная дали в Елоида има магическа врата“ — мини на 99.

„Случайно минавахме наблизо и просто решихме да пренощуваме в гората“ — продължи на 73.

„Отказвам да отговарям докато съм под прицела на твоите бойци“ — прехвърли се на 83.

„Ние сме бегълци и молим да ни дадете убежище от преследването на зли хора“ — попадаш на 64.

„Смятам, че би било по-добре да запиташ Гилмориен, който е от твоя народ“ — отгърни на 119.

Тибур се покланя на публиката, усмихва се широко и извежда трола от арената. Но щом се озовава зад кулисите, усмивката му изчезва.

Продължението е точно такова, каквото можеше да се очаква. Едрият мъжага те сграбчва и с люти ругатни те изхвърля навън. Имаш късмет, че ти се размина само с това.

Ако днес е първата вечер, мини на 19.

Ако е втората вечер, мини на 118.

— Проклетите таласъми! — дрезгаво се провиква Шургуп. — Все таласъмите са ви в устата! Защо поне веднъж не потърсите вината в собственото си високомерие? Разберете, че нашият народ никога не е желал да върви по пътеките на злото! Ако сме ги избирали, то е само защото вие, изисканите елфи, не ни оставяте друга възможност!

Изтръпваш, но противно на очакванията ти старият елф не се разгневява. Той само внимателно оглежда Шургуп и въздъхва.

— Тъй казваш ти и ако беше истина, щях да се замисля над тия слова. Но не е само това. От сигурно място знам, че твоите събратя са решили да ни изтребят до крак, за да остане Устурим изцяло тяхно владение.

— Лъжа! Лъжа! — крещи таласъмът. — Никога не сме искали нещо повече от едно спокойно кътче, където да се сврем! Кой ти го каза, а? Кой ти го каза?

— Мълчи, жалка твар — властно изрича старият елф. — Снощи узнахме за коварните планове на таласъмите. Ако искаш да знаеш, каза ни го човек, колкото и да се срамувам от това признание. Но понякога ние, елфите, сме прекалено доверчиви. И трябваше снощи да дойде човекът с железните гривни, за да ни разкрие вероломните планове на твоя народ.

— Човекът с железните гривни! — задъхва се Шургуп. — Какво знаеш ти, надменен елф? Та този човек е под властта на древната сила! Онази от Черните скали!

Старият елф потръпва.

— Не говори за тия неща когато над блатото тегне мрак!

— Така е! Така е! — продължава да крещи Шургуп. — А вие, наивници, сте се поддали на неговите лъжи! Златен език е имал, не ще и дума, щом го закриля древната сила. Обзалагам се, че и моят народ го е послушал! Пусни ме да ида при тях и ще ти докажа, че говоря истината!

Елфът дълго гледа Шургуп, после се обръща към теб.

— А какво ще кажеш ти, човече? Ще подкрепиш ли думата на един таласъм?

Ако подкрепиш Шургуп, мини на 72.

Ако кажеш, че според теб таласъмът се увлича поради естествената привързаност към своето племе, продължи на 92.

Без да губи повече време в наблюдателницата, твоят малък отряд поема обратно надолу. Докато прекосявате залата на Първата врата, ти отново се оглеждаш. Дали си сторил тук всичко, което трябваше да сториш?

Ако още не си опитал да отвориш Първата врата, можеш да направиш това на 188.

Ако не си разшифровал надписа край вратата и сега желаеш да го разчетеш, мини на 94.

Ако напуснеш залата и тръгнеш надолу по стълбището, прехвърли се на 40.

Имате ли храна за из пътя?

Да — мини на 171.

Не — продължи на 70.

Оглеждаш се. Освен стълбището, по което сте дошли, от залата има още един изход — тясна вратичка в левия ъгъл. Но очите ти отново се връщат към великолепието на Първата врата. Сега забелязваш, че близо до нея в мозайката са инкрустирани плетеници от рубини и изумруди. На пръв поглед шарката им изглежда безсмислена, ала когато се взираш по-внимателно, разбираш, че това са надписи.

Ако искаш да разгледаш надписите отблизо, мини на 94.

Ако надписите не те интересуват, избери накъде ще тръгнеш: надолу по стълбището — на 40или през тясната вратичка в ъгъла — на 28.

Всичко става светкавично. Разбойниците се хвърлят напред и след броени секунди трима от тях лежат на пода в локви кръв а останалите са застинали на място. Гилмориен ги гледа втренчено, насочил напред заредения арбалет.