Любомир Николов - Последната врата

Мини на 239.

В една малка горичка недалече от кръстопътя спирате на бивак и похапвате нещо средно между късна вечеря и ранна закуска. Тъй като зората наближава, решаваш да прекарате деня тук, а когато се мръкне да продължите пътешествието. Докато си почиваш, ще трябва и да избереш по-нататъшната посока. Накъде смяташ да поведеш отряда?

На изток, към Устуримските блата — мини на 201.

На запад, към гората Дениарда — продължи на 187.

На юг, към Стария разклон — прехвърли се на 222.

Почивате още малко. Наоколо започва да се развиделява. И внезапно дочуваш звуци, от които кръвта ти застива — човешки крясъци и кучешки лай. Преследват ви!

Оглеждаш се в неясната предутринна светлина. Попаднали сте в дълбока клисура с отвесни стени. Правиш знак на групата да бяга напред, но само след няколко минути сте принудени да спрете. Пътят ви е преграден от висока скална стена. Намирате се в капан!

Отчаяно сядаш на един камък и се оглеждаш в търсене на скривалище. Ненадейно джуджето те потупва по рамото.

— Пещера ли търсиш? Остави това на мене, човече. Ние, джуджетата, разбираме от пещери. Ето, виждаш ли онази голяма скала? Зад нея трябва да има пещера.

Сега нямаш право на грешка. Изборът ти ще бъде решаващ. Ако послушаш мнението на джуджето, мини на 151.

Ако предпочетеш да опитате да се измъкнете с катерене по отвесната стена, мини на 211.

Ако решиш да тръгнете обратно и да нападнете преследвачите, мини на 236.

Тролът е толкова смаян от решението ти, че цяла минута не знае какво да каже. Накрая се ухилва широко.

— Е, веднъж и мене да предпочетат за нещо! Няма да съжаляваш, приятел! Хайде, тръгваме!

Заръчваш на останалите да ви чакат близо до пътя и повеждаш Банун към „Желязната корона“. Когато наближавате до хана, ти правиш на трола знак да спре.

Прехвърли се на 129.

На следващата сутрин циркът събира шатъра и напуска градчето. Остава ти само мъчителното чувство, че си се докоснал до нещо вълшебно, ала не си сторил всичко, за да станеш част от магията.

Вождът кимва и подхваща разговор с Гилмориен на своя странен, напевен език. Макар че не разбираш нито дума, ти усещаш, че става дума за бягството от цирка и всички други приключения, които сте преживели досега. По лицата на елфите наоколо се изписва изумление, лъковете им неволно се отпускат надолу.

Когато разговорът свършва, вождът се обръща към теб.

— Сигурно се досещаш за какво говорихме. Ще потвърдиш ли, че е истина?

— Ако не вярваш на мене, повярвай поне на своя събрат — отговаряш ти. — Нима един елф е способен на лъжа?

Мини на 124.

Придържайки неловко брезентовото си наметало, Банун застава пред вас. Лицето му е закрито, но по гласа разбираш колко е смутен.

— Ами аз… ние… троловете, искам да кажа… не сме от най-умните… От мене търсете сила, но не ме карайте да мисля, само ще объркам и себе си, и вас… Ако бях сам, сигурно щях да тръгна из планините, защото камъните са мои братя. А пък за вратата… Не знам, не знам… Ще приема каквото решите.

И той неловко се връща на мястото си.

Ако вече си готов да избереш посоката, мини на 23.

Ако все още не си изслушал останалите, избери кого искаш да чуеш:

Шургуп — продължи на 101.

Арнир — мини на 194.

Гилмориен — прехвърли се на 74.

— Не смятам, че е разумно да идваш — възразява Арнир. — Ние, джуджетата, имаме много достойнства, но и много слабости. Често сме прекалено подозрителни към чужденците. Най-добре би било да ме изчакаш долу заедно с останалите.

Ако се съгласиш да изчакаш, мини на 105.

Ако въпреки всичко настояваш да влезеш в пещерата, прехвърли се на 218.

В крайна сметка решаваш да предпочетеш по-малката от двете злини. Няколко минути по-късно Тибур те изхвърля от цирка. Избърсваш разкървавения си нос и накуцвайки се отправяш към градчето. Приключението е завършило по най-безславен начин.

Мини на 118.

Осъзнаваш, че оръжието ще привлече към тебе нежелано внимание, затова сваляш арбалета и го подаваш на Гилмориен.

Мини на 129.

Вождът потрива чело и те поглежда право в очите.

— Трудно ми е да повярвам, че в днешните мрачни времена се е завърнало нещо от гордата древна епоха. И все пак погледът ти е откровен, в гласа ти звучи песента на истината. Добре, човече. Ти и Гилмориен ще видите вратата. Другите нека чакат тук. И без това нарушаваме всички наши закони, като им позволихме безнаказано да останат в пределите на Елоида.