Любомир Николов - Последната врата

Имаш ли арбалет?

Да — мини на 123.

Не — прехвърли се на 129.

Неохотно тръгваш надолу. Наклонът на прохода е полегат, под краката си усещаш сравнително гладък каменен под. Макар че има място да вървите на група, неволно сте се подредили в колона. Най-напред крачи елфът със светещото кълбо между дланите си, веднага след него е джуджето, после ти, тролът и накрая таласъмът с маймуната. Внезапно джуджето се обажда:

— Слушайте, при цялото ми уважение към елфите искам да отбележа, че не сме се подредили добре. Подземията не са място за безгрижни разходки. Тук трябва аз да водя групата.

Обмисляш думите му и решаваш, че са разумни. Но в това време таласъмът подвиква изотзад:

— Глупости! Джуджетата вечно се хвалят, че били ненадминати в миньорското дело. Обаче ако искате да знаете, най-добри познавачи на земните дълбини са таласъмите! Какво толкова правят джуджетата? Строят подземни градове и търсят скъпоценности. А ние, таласъмите, вечно сме гонени и преследвани. Самият живот ни е наложил да опознаем тайните на пещерите. Тъй че ако искате сигурен водач, изберете мен.

Навъсваш вежди. Таласъмът също има право. Но все пак не можеш да избереш двама водачи, особено пък такива. Те ще се карат непрекъснато. Трябва да спреш избора си върху един от тях. Кой ще е той?

Таласъмът — мини на 223.

Джуджето — мини на 193.

Ако не искаш да обидиш нито таласъма, нито джуджето и решиш да запазиш досегашното подреждане, мини на 149.

Сам не знаеш как си се озовал в подножието на канарата. До тебе Арнир нервно приглажда брадата си.

— Голямата гордост ражда и голяма глупост! — заявява джуджето. — Вече никога не ще ни позволят да пристъпим вътре… Чакай! Това пък какво е?

Нещо тежко се стоварва край краката ти. Отскачаш настрани и когато свеждаш поглед, виждаш, че на земята лежи издута кожена торба.

— Вземете, това е храна за из пътя — долита отгоре сърдит глас. — Да знаете, че нашият народ е великодушен дори с ония, които го оскърбяват!

Вдигаш глава. От входа на пещерата ви гледа джудже със сребърна ризница.

— Мълчете! — нарежда шепнешком Арнир и отправя към джуджето няколко думи на непознат език. То троснато отвръща на същото наречие, после обръща гръб и изчезва в пещерата.

— Какво си казахте? — нетърпеливо пита Гилмориен.

— Питах го за вратата — обяснява Арнир. — Отговори ми, че вътре наистина има магическа врата, но не е Последната и не може да се отвори.

— Ами ако лъже? — обажда се таласъмът.

— Не лъже — твърдо казва Арнир.

Мини на 256.

Очакването продължава почти цял час. Вече започваш да се тревожиш, когато Арнир излиза от пещерата, ловко се спуска по наклонената пукнатина и застава пред теб.

— Вратата е там… но не е Последната — казва той, като избягва да те гледа в очите.

— Как разбра? — питате едновременно ти и Гилмориен.

Джуджето стои с ръце зад гърба и упорито наведена глава — досущ като ученик, който не знае нито дума от новия урок.

— Разбрах и толкоз! Не можете ли просто да ми повярвате? Да си вървим, няма какво повече да търсим тук.

Ако повярваш на Арнир, мини на 268.

Ако настоиш за обяснения, прехвърли се на 277.

Без колебание повеждаш своя малък отряд навън от горичката. Ала когато изскачате от закрилата на дърветата, на пътя ви се изпречва група въоръжени мъже — потерята е била разделена на няколко отряда!

Опитвате да си пробиете път със сила, но схватката е неравна. А още по-неравна става, след като нови противници дотичват през горичката и Тибур успява да повали трола с въжена примка около глезените. Колкото до тебе… минута по-късно губиш съзнание от тежък удар по главата.

Мини на 25.

В полето от другата страна на пътя намирате малка горичка и се укривате в нея.

— Чакайте ме тук — заръчва Гилмориен. — Ще се опитам да узная нещо повече.

И той изчезва безшумно между дърветата.

Няколко часа почивате в укритието си. Около пладне вече започваш да се тревожиш, когато внезапно Гилмориен изниква на две крачки от тебе.

— Трудно беше — въздъхва елфът. — Тукашните обитатели са настроени враждебно и цялата гора е под наблюдение. Все пак успях да поговоря с един от стражите. Той казва, че в Елоида наистина има врата, но магическите й сили отдавна са престанали да действат. Боя се, че онова, което търсим, не е тук.

— Ами ако лъже? — обажда се Шургуп.

— Елфите не лъжат — твърдо отговаря Гилмориен. — Могат да премълчат истината, но никога не я изкривяват.