Любомир Николов - Последната врата

Какво ще му отговориш?

„Благодаря за честта, която ми оказваш“ — мини на 150.

„Не мога да приема това предложение, нашият отряд не бива да се дели“ — отгърни на 159.

С приближаването светлината в края на тунела става все по-ярка. Насреща ви полъхва свеж вятър и това те убеждава, че сте на прав път. Най-сетне подземията остават зад гърба ви. Намирате се на широка скална площадка, оградена с каменен парапет. Но от тук нататък не се вижда никакъв път. Нагоре се издига отвесна скална стена, а отвъд парапета зее дълбока пропаст.

— Ха така! — възкликва тролът. — Ами сега накъде?

Този път и джуджето не знае какво да каже. Изглежда, че решението остава за теб.

Ако решиш да се върнете по тунела и да продължите нагоре по стълбата, мини на 136.

Ако смяташ, че от тази площадка може да започва някакъв таен път, мини на 169.

В крайна сметка решаваш, че ще е по-добре да смениш водача.

— Извинявай, Банун — казваш ти. — Сигурно вече си се изморил да ни водиш. Защо не отстъпиш за малко мястото си на Арнир?

За твоя радост тролът приема охотно предложението и дори е доволен, че вече няма да носи отговорност. А Арнир още по-охотно оглавява колоната.

Мини на 225.

Въоръженият елф уморено потрива чело.

— Може и да греша… ала поне не желая грешката ми да бъде платена с чиято и да било кръв. Напуснете това блато веднага, защото срещнем ли се още веднъж, няма да ви пощадя. А ако наистина търсите Последната врата, забравете за Устурим. Тук наистина има врата, ала никой и никога не ще успее да я отвори. Последната е другаде…

Мини на 50.

Докато се промъкваш под брезента, цял трепериш от вълнение, ала тревогите ти се оказват напразни. Никой не те забелязва. Попаднал си в менажерията на цирка. Пъргаво скачаш на крака и се смесваш с тълпата от посетители.

Мини на 275.

— Чакай ме тук — прошепваш ти. — Не се намесвай в никакъв случай, освен ако усетиш, че съм в опасност.

Той кимва и се прилепва до стената край светещия прозорец. В тъмнината фигурата му почти не се забелязва.

Отправяш се към вратата и решително влизаш в хана.

Мини на 141.

Вождът избухва в дрезгав старчески смях.

— А аз пък ти правя услуга, като те отклонявам от погрешния път. Повярвай на Арнир, той е честно джудже. Хайде, върви си сега, преди да съм се ядосал отново!

Мини на 182.

Поклащаш глава. Елфът е прав — досега в нито една легенда не си чул добра дума за таласъмите. Нека си седи в клетката!

С едно дръпване тролът разкъсва брезентовата стена и посочва навън.

— Да бягаме!

Втурваш се през широкия отвор. След теб тичат елфът и джуджето. За миг спираш и се питаш къде да търсиш убежище. Но отговорът е ясен — трябва да избягате в планината. Тъкмо се каниш да споделиш това с останалите, когато насреща ти изскача Тибур с арбалет в ръка. Преди да разбереш какво става, вече рухваш със стрела в гърдите.

Приключението ти завършва дотук.

Сбогуваш се с приятелите си и бавно тръгваш надолу по склона. Когато след минута извръщаш глава, виждаш как те се отдалечават и един по един изчезват в близката горичка.

Въздъхваш и продължаваш надолу. Вече започваш да се тревожиш от мисълта какво ли те чака в градчето.

Посочи едно число от таблицата в края на книгата.

От 1 до 6 — мини на 84.

От 7 до 12 — продължи на 61.

— Чакай ме тук — прошепваш ти. — Не се намесвай в никакъв случай, освен ако усетиш, че съм в опасност.

Таласъмът кимва и се прилепва до стената край светещия прозорец. В тъмнината фигурата му почти не се забелязва.

Вече се готвиш да продължиш напред, когато забелязваш как нещо дребно и космато се втурва от мрака към Шургуп. За момент те обзема страх, после се усмихваш. Маймуната! Тия двамата май наистина са неразделни. Е, какво пък, нека да са заедно. Само да не вдигат шум докато си вътре.

Отправяш се към вратата и решително влизаш в хана.

Мини на 141.

Пътят се оказва по-дълъг, отколкото си предполагал и когато излизате на прохода, нощта вече отдавна е настъпила. В небето над главите ви блестят хиляди звезди. Хладният вятър се спуска от шеметните висини на Химур-Ган.

Внезапно по планинските склонове се търкулва като гръмотевица ехото на чудовищен глас:

— ТВОЙ СЪМ… ТВОЙ… ТВОЙ… твой… твой… вой… ой… ой…

Арнир подскача и застива на място. Гилмориен запушва ушите си с длани. Шургуп се свива и прегръща маймуната. Няколко секунди стоите неподвижно, после джуджето прошепва: